Томас Малори
Смъртта на Артур (95)

Глава 5

Как един местен човек му разказал за чуден великан и как той се борил с него и го победил

Дошъл тогаз при него един местен селянин и му казал, че в земите на Константин, близо до Бретан, живеел огромен великан, който убивал, разкъсвал и изяждал хората от околността и от цели седем години се хранел с децата на простия народ, та всички деца вече били убити и погубени. А неотдавна хванал херцогинята на Бретан, додето яздела със свитата си, и я отнесъл в бърлогата си сред планината, за да поругае нейната чест и да й се наслаждава до края на дните й. И много хора тръгнали след нея, повече от петстотин души, ала не могли да я спасят и я оставили най-жално да вика и моли за помощ.

— Затуй мисля си, че той сигурно я е убил, след като е задоволил нечестивата си похот. Тя беше съпруга на братовчед ви, сър Хоуел, когото знаем за ваш близък сродник. И понеже сте справедлив крал, смилете се над тази дама и отмъстете за нас, благородни завоевателю.

— Уви! — рекъл крал Артур. — Голяма беда ви е сполетяла! По-добре да бях изгубил най-богатата област от кралството си, ала да бях стигнал тук по-рано, та да спася тази дама! А сега, човече, можеш ли да ме заведеш там, където живее великанът?

— Да, сър — рекъл добрият човек, — погледнете ей там, дето се виждат два големи огъня. Там ще намерите и него, и повече съкровища, отколкото има в цяла Франция.

И тъй, след като изслушал този тъжен разказ, кралят се върнал в шатъра си. Сетне извикал сър Кей и сър Бедивер и им наредил тайно да приготвят коне и доспехи за него и за себе си, защото след вечернята възнамерявал да иде само с тях двамата на поклонение в „Мон Сен Мишел“^[1]. И веднага се приготвил, въоръжил се с всичко необходимо и взел коня и щита си.

И тъй, отправили се тримата на път и препускали с най-голяма бързина, додето стигнали подножието на хълма. Тогаз слезли от конете и кралят им заповядал да го чакат там, тъй като желаел да се изкачи на билото сам. Сетне поел нагоре по склона и не след дълго приближил до голям огън, дето намерил скръбна вдовица, която кършела ръце и плачела над пресен гроб. Тогаз крал Артур я поздравил и я запитал защо ридае така, а тя му отговорила и рекла:

— Благородни рицарю, говорете тихо, защото ей там живее един дявол и ако ви чуе, ще дойде и ще ви погуби. Зла чест ви е довела в тази планина, защото да имаше и петдесет такива като вас, пак не бихте могли да устоите на този дявол. Ето тук лежи мъртва една херцогиня, най-красивата жена на света, съпруга на сър Хоуел, херцог на Бретан. Тоя дявол я уби, понеже в сатанинската си похот разпра утробата й чак до пъпа.

— Бедна жено — рекъл кралят, — изпратен съм от благородния завоевател крал Артур, за да преговарям с този тиранин от името на поданиците му.

— Няма полза от такива преговори — рекла тя. — Нехае той ни за крал, ни за никого. Ала ако бяхте довели съпругата на Артур, лейди Гуиневир, щеше да е по-доволен, отколкото ако му предложехте половин Франция. Бъдете внимателен и не се приближавайте твърде много до него, защото е победил петнайсет крале и см е направил дреха, покрита със скъпоценни камъни и извезана с косми от брадите им, които те му изпратили миналата Коледа, та да го омилостивят и да спасят народите си. Ако пък искате, говорете с него по вечеря ей при онзи голям огън.

— Тъй ще сторя — рекъл Артур, — ще изпълня заръката въпреки страшните ви думи.

И сетне се изкачил на хребета на хълма и видял оттам великана да вечеря, гризейки човешка ръка, и греел едрите си голи крака на огъня, а три прекрасни девици въртели три шиша, на които били набучени като малки птичета дванайсет новородени бебета. Щом съзрял крал Артур тази печална гледка, изпълнил се с жалост към тях и сърцето му се обляло с кръв от мъка. И ето с какви думи му заговорил:

— Нека този, що владее целия свят, ти даде кратък живот и позорна смърт! И нека дяволът ти вземе душата! Защо уби тези невинни дечица и тази херцогиня? Стани и се приготви за бой, твар кръвожадна, защото днес ще умреш от моята ръка!

Тогаз великанът се изправил, взел тежък боздуган в ръка и тъй го стоварил върху краля, че короната му паднала на земята. А кралят отвърнал на удара с такава сила, че разпорил корема и отсякъл срамотиите му, та червата му се изсипали на земята. Тозчас великанът хвърлил боздугана и сграбчил краля в ръцете си, та му строшил ребрата. Тогаз трите девойки коленичили и отправили молба към Христа да окаже помощ и подкрепа на Артур. Ала Артур се въртял и извивал, та бил ту отгоре, ту отдолу. И въргаляйки се така, те се търколили по склона на хълма, додето стигнали брега на морето, и както се търкаляли, Артур не веднъж и дваж го пронизал с камата си. И случило се тъй, че накрая се озовали там, дето били двамата рицари, които пазели коня на Артур, и като видели те краля така притиснат в ръцете на великана, отишли и го освободили.

Тогаз кралят заповядал на сър Кей да отсече главата на великана, да я набучи на върха на едно копие, а сетне да я занесе на сър Хоуел и да му каже, че врагът му е убит.

— След туй нека провесят тази глава от някоя висока кула, та да могат всички да я видят и гледат. А вие двамата идете горе на хълма и ми донесете щита и меча, а също и железния боздуган. А колкото за съкровището, вземете го вие, защото там ще намерите неизброими богатства. Щом имам плаща и боздугана му, не ми трябва друго. И знайте, че този беше най-свирепият великан, който съм срещал, ако не смятам онзи, дето навремето победих на една планина в Арабия. Ала този беше по-огромен и по-свиреп.

Тогаз рицарите донесли боздугана и плаща, взели част от съкровищата и тримата се върнали при войската. И разчуло се скоро всичко туй из околните земи, та хората дошли да благодарят на краля. А той им рекъл:

— Благодарете на Бога, а съкровищата разделете помежду си.

Сетне крал Артур наредил и заповядал на братовчед си Хоуел да се погрижи да бъде изградена на хълма църква, посветена на архангел Михаил.

И тъй, на сутринта кралят потеглил с голямото си войнство и стигнал в една долина в Шампан, дето разпънал шатрите си. И както седял кралят на вечеря, пристигнали двама пратеници, и единият от тях бил предводител на войските на Франция, и съобщили те на краля, че римският император нахлул във Франция и опустошил голяма част от страната, а сега бил в Бургундия, дето опустошавал земите, погубвал много народ и палел градове и села.

— Затова, ако не дойдете бързо, ще трябва да се предадат и те самите, и крепостите им.