Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 25
Как с помощта на Мерлин Артур получил меча си Екскалибур от Владетелката на езерото[1]
После той и кралят продължили пътя си, додето стигнали при един отшелник, добър човек и голям лечител. И отшелникът прегледал раните на Артур и ги намазал с лековити билки и мехлеми, и кралят останал там три дни. И когато раните му оздравели дотолкова, че да може да язди, те продължили пътя си.
И както яздили, Артур рекъл:
— Нямам меч.
— Не е голяма беда — рекъл Мерлин. — Тук наблизо има един меч, който ще бъде ваш, ако аз пожелая.
И тъй, двамата яздили, додето стигнали до едно езеро, красиво и просторно, и в средата на езерото Артур съзрял ръка, облечена в скъпа бяла коприна, която държала прекрасен меч.
— Гледайте — рекъл Мерлин, — ей го там меча, за който ви говорих.
И видели тогава една девица да върви край езерото.
— Коя е тази девица? — запитал Артур.
— Това е Владетелката на езерото — рекъл Мерлин. — И в езерото има скала, а на нея — най-прекрасен замък, целия разкошно украсен. Ще дойде сега при вас тази девица, а вие говорете любезно с нея, за да ви даде меча.
И ето че девицата дошла при Артур и го поздравила, а той отвърнал на поздрава й.
— Девице — рекъл Артур, — какъв е този меч, който ей оная там ръка държи над водите? Бих искал да стане мой, защото нямам меч.
— Кралю Артур — рекла девицата, — онзи меч е мой и ако ми дадете дар, когато ви поискам, ще получите меча.
— Кълна ви се — отвърнал Артур, — че ще ви дам какъвто дар пожелаете.
— Добре тогава — рекла девицата. — Качете се в оная ладия и гребете към меча. Вземете го заедно с ножницата, а аз ще поискам дара си, когато му дойде времето.
И тъй, Артур и Мерлин слезли от конете, вързали ги за две дървета и се качили в лодката. Щом стигнали до ръката, сър Артур хванал меча за дръжката и го взел, а ръката се скрила под водата. Тогава те се върнали на брега и поели отново по пътя си. И ето че Артур видял богато украсен шатър.
— Какъв е онзи шатър?
— Това е шатърът на рицаря, с когото неотдавна се сражавахте, сър Пелинор — рекъл Мерлин. — Ала той не е там сега. Влязъл е в двубой с един ваш рицар на име Еглам и двамата дълго се сражавали, ала накрая Еглам побягнал, за да спаси живота си, а онзи го гонил чак до Карлеон. Скоро ще го срещнем по пътя.
— Това е добре — рекъл Артур. — Сега вече имам меч, сега ще се бия с него и ще си отмъстя.
— Сър — рекъл Мерлин, — не бива да правите това, защото рицарят е уморен от битката и преследването и не е достойно за вас да се сражавате сега с него. Пък и мъчно може да му устои сам рицар, затуй ви съветвам да го пуснете да си върви по пътя. А той не след дълго ще ви служи вярно, а също и синовете му след него. И скоро ще дойде денят, когато е радост ще му дадете сестра си за жена.
— Като го срещна, ще постъпя както ме съветвате — отвърнал Артур.
После Артур погледнал меча си и той много му се понравил.
— Кое ви харесва повече — мечът или ножницата? — запитал Мерлин.
— Повече ми харесва мечът — рекъл Артур.
— Много имате още да се учите — отвърнал Мерлин, — защото ножницата е десет пъти по-ценна от меча, тъй като, додето тя е на вас, никога няма да загубите ни капка кръв, колкото и тежко да бъдете ранен. Затова винаги носете ножницата със себе си.
И тъй, двамата яздили към Карлеон и по пътя срещнали сър Пелинор, ала Мерлин направил такава магия, че Пелинор не видял Артур и отминал, без да продума.
— Чудя се защо рицарят нищо не каза — рекъл Артур.
— Сър — отвърнал Мерлин, — той не ви видя. Ако ви беше видял, нямаше така лесно да се отървете.
И така пристигнали те в Карлеон и всички рицари много се зарадвали. И като чули за приключенията му, зачудили, се, че излага живота си на опасност съвсем сам. Ала всички достойни мъже рекли, че е хубаво да се служи на такъв господар, който се впуска в приключения като всеки беден рицар.