Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 36
Как сър Тристан, сър Паломид и сър Динадан били пленени и хвърлени в тъмница
Сега ще разкажем за сър Лукан Иконома, който случайно минал край мястото, дето бил сър Тристан, и влязъл там да търси подслон. Тогава вратарят го попитал как му е името.
— Кажи на господаря си, че името ми е сър Лукан Иконома и съм рицар на Кръглата маса.
И вратарят отишъл при господаря си сър Дарас и му предал кой търси подслон.
— Не, не — рекъл сър Данам, който бил племенник на сър Дарас, — кажи му, че тук няма да намери подслон, и съобщи му още, че аз, сър Данам, ей сега ще изляза да се сражавам с него, затова нека се приготви за бой.
И тъй, сър Данам яхнал коня си и двамата се сражавали с копия. И сър Лукан повалил сър Данам през задницата на коня му, ала той начаса се скрил в замъка и сър Лукан препуснал след него да го търси. Видял това сър Динадан и рекъл на сър Тристан:
— Срамно е да гледаме как опозоряват братовчеда на господаря на този замък.
— Почакай — рекъл сър Тристан, — аз ще поправя злото.
Ала сър Динадан пръв яхнал коня си и се спуснал срещу сър Лукан Иконома, а сър Лукан ранил сър Динадан в бедрото и поел по пътя си. Тогава сър Тристан се разгневил, че сър Динадан бил ранен, и препуснал след него, за да отмъсти за стореното. И като настигнал сър Лукан, викнал му да се обърне. И тъй, двамата се сражавали и сър Тристан тежко ранил сър Лукан и го повалил на земята.
Тогаз дошъл благородният рицар сър Юуейн и като видял, че сър Лукан е ранен, призовал сър Тристан на двубой.
— Любезни рицарю — рекъл сър Тристан, — моля ви, кажете ми името си.
— Благородни рицарю, името ми е сър Юуейн, синът на крал Уриенс.
— Щом е тъй — рекъл сър Тристан, — по своя воля нивга не бих се сражавал с вас.
— Може да не е по волята ви — отвърнал сър Юуейн, — ала ще се биете.
И тогава сър Тристан нямал какво друго да стори, та се втурнал насреща му, повалил сър Юуейн и го ранил в гърдите, а сетне пак се върнал в замъка.
И когато сър Динадан разбрал, че сър Тристан е ранил сър Лукан, искал да тръгне след него и да го убие, ала сър Тристан не му позволил.
Подир туй сър Юуейн наредил да приготвят носилка на кон и закарал сър Лукан в замъка Ганис, владение на сър Блеоберис. А сър Ланселот бил заръчал на рицарите, които търсели сър Тристан, да се срещнат тъкмо в този замък.
И когато сър Тристан се върнал в дома на стария рицар, дошла една девица и известила на сър Дарас, че трима от синовете му били убити на турнира, а другите двама получили толкоз тежки рани, че едва ли можело да им се помогне. И всичко туй сторил благородният рицар с черен щит, комуто присъдили първенството.
После дошъл един оръженосец и казал на сър Дарас, че същият този рицар с черния щит е в замъка му. Тозчас сър Дарас отишъл в стаята на сър Тристан, намерил щита му и го показал на девицата.
— Ах, сър — рекла девицата, — тъкмо този е рицарят, дето уби тримата ви синове.
Тогава, без да се бави много, сър Дарас хвърлил сър Тристан, сър Паломид и сър Динадан в дълбока тъмница. И там сър Тристан щял да умре от тежка болест. Сър Паломид пък всеки ден напомнял на сър Тристан за старата им вражда, а сър Тристан му отговарял кротко и с малко думи. Ала когато сър Паломид видял колко тежко е болен сър Тристан, станало му мъчно за него и взел да го утешава доколкото можел.
И както се разказва във френската книга, скоро при сър Дарас дошли четирийсет рицари, все негови роднини, и искали да погубят сър Тристан и двамата му другари, ала сър Дарас не им позволил, а ги държал в тъмницата и не ги лишавал от храна и вода.
И там сър Тристан понесъл тежки страдания поради болестта си, а това е най-голямата мъка за всеки затворник. Понеже, додето един затворник е телесно здрав, може да преживее неволите с божия милост и с надежда за избавление, ала щом болест налегне затворника, той си казва, че му е отнета всяка благодат и има причина да плаче и да ридае[1]. Така се случило и със сър Тристан, когато се разболял, и скръбта му била тъй голяма, че едва не се убил.