Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 11

Как сър Аколон разкрил пред крал Артур коварството на сестра му, Вълшебницата Морган, и желанието й да го погуби

Тогаз Аколон се замислил и рекъл:

— Проклет да е този меч, защото той е причина за смъртта ми.

— Може и така да е — отвърнал кралят.

— Сега ще ви разкажа всичко, сър — започнал Аколон. — Този меч е у мен почти от една година, а вчера Вълшебницата Морган, съпругата на крал Уриенс, ми го изпрати по едно джудже със заръка да убия брат й, крал Артур. Трябва да знаете, че крал Артур е човекът, когото тя най-силно мрази на тоя свят, понеже е най-достойният и най-храбрият от целия й род. А мен пък тя безкрайно много люби, а също и аз я любя, и ако успее с хитрините си да погуби крал Артур, лесно ще й бъде сетне да убие мъжа си, крал Уриенс, и тогава, както е замислила, ще ме направи крал на тези земи, а тя ще стане моя кралица и двамата ще властваме заедно. Ала всичко вече е свършено, защото чувствам, че ще умра.

— Да — рекъл сър Артур, — разбирам, че сте искали да станете крал на тази страна. Ала би било голямо зло да убиете господаря си.

— Вярно е — рекъл Аколон. — Ала сега, след като ви открих истината, кажете ми и вие откъде сте и от чий двор.

— О, Аколон — рекъл крал Артур, — дойде време да научиш — аз съм крал Артур, комуто ти причини голямо зло.

Като чул това, Аколон викнал високо:

— Добри ми и любезни господарю, смилете се над мен, защото не ви познах.

— О, сър Аколон — отвърнал крал Артур, — ще се смиля над теб, понеже разбирам от думите ти, че наистина не си знаел кой съм. Ала от думите ти разбирам също, че си бил готов да ме погубиш и поради това си предател, но не те виня много, тъй като сестра ми, Вълшебницата Морган, те е подмамила с коварното си изкуство да се поддадеш на коварните й замисли и да се съгласиш да й помогнеш. Ала знай, че ако съм жив, ще й отмъстя тъй, че целият християнски свят ще заговори за това. Бог ми е свидетел, че я обичах и почитах повече от всичките си роднини, че й вярвах повече, отколкото на собствената си съпруга и на целия си род.

Сетне Артур извикал съдниците на двубоя и им рекъл:

— Благородници, елате тук. Ето ни, стоим пред вас — двама рицари, които се сражаваха, нанасяйки си тежки рани, и всеки от нас можеше да убие другия, ако случаят бе отредил тъй. Ала знайте, че ако се бяхме разпознали по-рано, нямаше да има двубой и нито един удар нямаше да бъде нанесен.

Тогаз Аколон викнал високо, та да го чуят всички рицари и насъбралия се там народ, и рекъл:

— О, лордове, този благороден рицар, с когото се сражавах — за което горчиво се кая, — е най-храбрият, най-мъжественият и най-достойният човек на света, защото това е самият крал Артур, нашият суверенен господар, и за беда, по една зла случайност аз влязох в двубой със своя крал и повелител, чийто васал съм.