Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 11
Как сър Аколон разкрил пред крал Артур коварството на сестра му, Вълшебницата Морган, и желанието й да го погуби
Тогаз Аколон се замислил и рекъл:
— Проклет да е този меч, защото той е причина за смъртта ми.
— Може и така да е — отвърнал кралят.
— Сега ще ви разкажа всичко, сър — започнал Аколон. — Този меч е у мен почти от една година, а вчера Вълшебницата Морган, съпругата на крал Уриенс, ми го изпрати по едно джудже със заръка да убия брат й, крал Артур. Трябва да знаете, че крал Артур е човекът, когото тя най-силно мрази на тоя свят, понеже е най-достойният и най-храбрият от целия й род. А мен пък тя безкрайно много люби, а също и аз я любя, и ако успее с хитрините си да погуби крал Артур, лесно ще й бъде сетне да убие мъжа си, крал Уриенс, и тогава, както е замислила, ще ме направи крал на тези земи, а тя ще стане моя кралица и двамата ще властваме заедно. Ала всичко вече е свършено, защото чувствам, че ще умра.
— Да — рекъл сър Артур, — разбирам, че сте искали да станете крал на тази страна. Ала би било голямо зло да убиете господаря си.
— Вярно е — рекъл Аколон. — Ала сега, след като ви открих истината, кажете ми и вие откъде сте и от чий двор.
— О, Аколон — рекъл крал Артур, — дойде време да научиш — аз съм крал Артур, комуто ти причини голямо зло.
Като чул това, Аколон викнал високо:
— Добри ми и любезни господарю, смилете се над мен, защото не ви познах.
— О, сър Аколон — отвърнал крал Артур, — ще се смиля над теб, понеже разбирам от думите ти, че наистина не си знаел кой съм. Ала от думите ти разбирам също, че си бил готов да ме погубиш и поради това си предател, но не те виня много, тъй като сестра ми, Вълшебницата Морган, те е подмамила с коварното си изкуство да се поддадеш на коварните й замисли и да се съгласиш да й помогнеш. Ала знай, че ако съм жив, ще й отмъстя тъй, че целият християнски свят ще заговори за това. Бог ми е свидетел, че я обичах и почитах повече от всичките си роднини, че й вярвах повече, отколкото на собствената си съпруга и на целия си род.
Сетне Артур извикал съдниците на двубоя и им рекъл:
— Благородници, елате тук. Ето ни, стоим пред вас — двама рицари, които се сражаваха, нанасяйки си тежки рани, и всеки от нас можеше да убие другия, ако случаят бе отредил тъй. Ала знайте, че ако се бяхме разпознали по-рано, нямаше да има двубой и нито един удар нямаше да бъде нанесен.
Тогаз Аколон викнал високо, та да го чуят всички рицари и насъбралия се там народ, и рекъл:
— О, лордове, този благороден рицар, с когото се сражавах — за което горчиво се кая, — е най-храбрият, най-мъжественият и най-достойният човек на света, защото това е самият крал Артур, нашият суверенен господар, и за беда, по една зла случайност аз влязох в двубой със своя крал и повелител, чийто васал съм.