Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 14
Как папата изпратил булата си за помирение и как сър Ланселот завел кралицата на крал Артур
И тъй, когато този епископ пристигнал в Карлайл, той показал на краля папската була. И като научил какво пише в нея, кралят не знаел що да стори, понеже дълбоко желаел да се помири със сър Ланселот, ала сър Гауейн не му давал. За кралицата сър Гауейн се съгласил, ала в никакъв случай не позволявал на краля да се помири със сър Ланселот. Тогава епископът получил писмено уверение, скрепено с големия кралски печат, че Артур, като справедлив и богопомазан крал, дава дума сър Ланселот да дойде и да си иде невредим, а кралицата да бъде отново приета в двора и нито кралят, нито кой да е друг да не споменава нищо за онова, що се било случило преди време. И епископът взел със себе си тези писмени уверения за постигнатото съгласие, за да ги покаже на сър Ланселот.
И тъй, като стигнал епископът във Веселата стража, показал на сър Ланселот посланието, което папата изпратил на краля и на него самия, и му обяснил какви беди го чакат, ако задържи при себе си кралицата.
— Никога не съм си и помислял — рекъл сър Ланселот — да отнема кралицата от моя господар Артур. Ала тъй като тя щеше де бъде погубена заради мен, сметнах за свой дълг да спася живота й и да я избавя от тази участ, додето си възвърне благоволението на краля. И сега благодаря на Бога, че папата се застъпи за нея, защото, Бог ми е свидетел, ще я върна на краля с радост, стократно по-голяма от онази, с която му я отнех, ала при условие, че наистина ще мога да отида и да се върна невредим и че кралицата отново ще получи предишната си свобода и никога вече не ще бъде подложена на унижението да слуша досегашните хули и подозрения. Инак — рекъл сър Ланселот — готов съм да я браня докрай, та дори още по-настървено да връхлитат враговете й.
— Няма нужда да се боите от това — рекъл епископът, — защото вие знаете, че волята на папата трябва да бъде изпълнена и нито неговото достойнство, нито моята скромна чест биха допуснали вие или кралицата да изпаднете в беда или опасност и да бъдете опозорени.
И тогава показал на сър Ланселот всичките послания — и от папата, и от краля.
— Това е достатъчно — рекъл сър Ланселот, — тъй като имам пълна вяра в думите и печата на моя господар, който нивга не престъпва обещанието си. Затуй — рекъл сър Ланселот на епископа — идете преди мен при краля, предайте дълбоките ми почитания на негова милост и му известете, че след седем дни, с божията помощ, аз самият ще заведа моята господарка кралица Гуиневир при него. И кажете още на моя преславен крал, че съм винаги готов да защитя кралицата и ще го сторя без страх срещу всеки друг освен краля и сър Гауейн, и то повече от любов към краля, нежели към самия сър Гауейн.
Сетне епископът си тръгнал и отишъл при краля в Карлайл, та му предал отговора на сър Ланселот. Тогаз сълзи бликнали от очите на краля.
И тъй, сър Ланселот събрал сто рицари, до един облечени в зелено кадифе и яхнали коне с покривала до копитата, а всеки рицар държал маслиново клонче в ръка като знак за мир. И по същия начин съпровождали кралицата двайсет и четири благородни дами, а след сър Ланселот вървели дванайсет коня и на всеки яздел млад благородник в одежди от зелено кадифе и със златна лента около бедрата, а конете имали същите покривала до копитата и сбруята им била прикрепена със златни преждила, обсипани с хиляди скъпоценни камъни и бисери. Кралица Гуиневир и сър Ланселот пък били облечени в бели златоткани одежди. Ето в този вид, що ви описахме, както се споменава във френската книга, поел той на кон заедно с кралицата от Веселата стража към Карлайл.
И минал сър Ланселот през Карлайл, преди да влезе в замъка, та всички да го видят, и трябва да знаете, че сълзи бликнали от очите на мнозина. После сър Ланселот скочил от седлото, помогнал на кралицата да слезе от коня и я завел при крал Артур, който ги очаквал на трона си, а край него седели сър Гауейн и много други могъщи лордове. И като съзрял сър Ланселот краля и сър Гауейн, повел кралицата за ръка и щом застанал пред тях, коленичил наземи, а с него и кралицата. И знайте, че мнозина смели рицари край крал Артур заплакали с такова умиление, сякаш виждали целия свой род пред себе си. А кралят седял неподвижно и дума не продумвал. И когато видял изражението му, сър Ланселот се изправил, повдигнал и кралицата и заговорил тъй по рицарски достойно: