Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 21
Как Улфиус обвинил кралица Игрейн, майката на Артур, в измяна; и как дошъл един рицар и пожелал да отмъстят за смъртта на господаря му
Тогава дошъл Улфиус и рекъл на всеослушание пред краля и всички пируващи:
— Ти си най-невярната жена на света и най-голяма изменница спрямо краля.
— Внимавай какво говориш — рекъл Артур. — Голяма дума казваш.
— Знам какво говоря — рекъл Улфиус — и ето ръкавицата ми, защото съм готов да защитя думите си срещу всекиго, който твърди, че лъжа. Тази кралица Игрейн е причина за големите ви беди и за тежката война. Защото, ако тя беше разкрила как сте заченат и роден, докато беше жив Утер Пендрагон, никога нямаше да стане нужда да водите тези смъртоносни войни. А стана тъй, защото повечето васали на кралството не знаеха чий сте син и от кого сте заченат. И тя, която ви е родила от утробата си, трябваше открито да го заяви за своята собствена чест, както и за вашата, та цялото кралство да го знае. Затова твърдя пред Бога, че тя е изменница спрямо вас и кралството ви, и ще го докажа в двубой с всеки, който твърди противното.
Тогаз Игрейн отвърнала и рекла:
— Аз съм жена и не мога да се сражавам, но за да не бъда опозорена, нека някой доблестен мъж поеме зашитата ми. Освен това — продължила тя — Мерлин добре знае, а също и вие, сър Улфиус, как крал Утер се яви при мен в крепостта Тинтагил в образа на съпруга ми, който бе умрял три часа по-рано, и как заченах от него. И след тринайсет дни крал Утер се венча с мен и по негова заповед, когато се роди, детето бе предадено на Мерлин и отгледано от него, и аз никога не съм виждала това дете оттогава, нито знам името му, нито го познавам.
Тогаз Улфиус рекъл на кралицата:
— Мерлин е по-виновен от вас.
— Добре знам, че родих дете от крал Утер — рекла кралицата, — ала не знам какво е станало с него.
Тогава Мерлин хванал краля за ръка и рекъл:
— Ето майка ви.
И сър Ектор открил пред всички как го е отгледал по заповед на Утер. И Артур прегърнал майка си, кралица Игрейн, и я целунал, и двамата заплакали един другиму на рамото. И после кралят наредил да се устрои пир, който траял шест дни.
След това дошъл в двора на Артур оръженосец на кон и довел със себе си смъртно ранен рицар и разказал как в гората някакъв рицар бил вдигнал шатър до един извор.
— И той уби господаря ми — храбър рицар на име Милес. Затова ви моля да погребете господаря ми и да отмъстите за смъртта му.
Скоро из целия кралски двор се разчуло за смъртта на рицаря и всички давали съвети какво да се стори.
Излязъл тогава напред Грифлет, който бил все още обикновен оръженосец и младеж на възрастта на крал Артур, и помолил краля да го посвети в рицарство за вярната му служба.