Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 21

Как Улфиус обвинил кралица Игрейн, майката на Артур, в измяна; и как дошъл един рицар и пожелал да отмъстят за смъртта на господаря му

Тогава дошъл Улфиус и рекъл на всеослушание пред краля и всички пируващи:

— Ти си най-невярната жена на света и най-голяма изменница спрямо краля.

— Внимавай какво говориш — рекъл Артур. — Голяма дума казваш.

— Знам какво говоря — рекъл Улфиус — и ето ръкавицата ми, защото съм готов да защитя думите си срещу всекиго, който твърди, че лъжа. Тази кралица Игрейн е причина за големите ви беди и за тежката война. Защото, ако тя беше разкрила как сте заченат и роден, докато беше жив Утер Пендрагон, никога нямаше да стане нужда да водите тези смъртоносни войни. А стана тъй, защото повечето васали на кралството не знаеха чий сте син и от кого сте заченат. И тя, която ви е родила от утробата си, трябваше открито да го заяви за своята собствена чест, както и за вашата, та цялото кралство да го знае. Затова твърдя пред Бога, че тя е изменница спрямо вас и кралството ви, и ще го докажа в двубой с всеки, който твърди противното.

Тогаз Игрейн отвърнала и рекла:

— Аз съм жена и не мога да се сражавам, но за да не бъда опозорена, нека някой доблестен мъж поеме зашитата ми. Освен това — продължила тя — Мерлин добре знае, а също и вие, сър Улфиус, как крал Утер се яви при мен в крепостта Тинтагил в образа на съпруга ми, който бе умрял три часа по-рано, и как заченах от него. И след тринайсет дни крал Утер се венча с мен и по негова заповед, когато се роди, детето бе предадено на Мерлин и отгледано от него, и аз никога не съм виждала това дете оттогава, нито знам името му, нито го познавам.

Тогаз Улфиус рекъл на кралицата:

— Мерлин е по-виновен от вас.

— Добре знам, че родих дете от крал Утер — рекла кралицата, — ала не знам какво е станало с него.

Тогава Мерлин хванал краля за ръка и рекъл:

— Ето майка ви.

И сър Ектор открил пред всички как го е отгледал по заповед на Утер. И Артур прегърнал майка си, кралица Игрейн, и я целунал, и двамата заплакали един другиму на рамото. И после кралят наредил да се устрои пир, който траял шест дни.

След това дошъл в двора на Артур оръженосец на кон и довел със себе си смъртно ранен рицар и разказал как в гората някакъв рицар бил вдигнал шатър до един извор.

— И той уби господаря ми — храбър рицар на име Милес. Затова ви моля да погребете господаря ми и да отмъстите за смъртта му.

Скоро из целия кралски двор се разчуло за смъртта на рицаря и всички давали съвети какво да се стори.

Излязъл тогава напред Грифлет, който бил все още обикновен оръженосец и младеж на възрастта на крал Артур, и помолил краля да го посвети в рицарство за вярната му служба.