Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 24
Как крал Артур помилвал всички и ги запитал къде е сър Гарет
Тогаз те великодушно му рекли в един глас:
— Господ да ви прости, защото ние ви прощаваме и ви молим да ни кажете къде можем да намерим сър Бомен.
— Любезни лордове — отвърнал сър Железни, — не мога да ви кажа. Твърде трудно е да го намери човек, защото такива млади рицари като него тръгнат ли да търсят приключения, не се задържат дълго на едно място.
И толкоз възхвали изрекли Червения рицар от Червените ливади, сър Персант и братята му за Бомен, та чудно било да ги слуша човек.
— Чуйте ме, любезни лордове — рекъл крал Артур, — знайте, че ще ви въздигна поради обичта, която храня към сър Бомен, и щом го намеря, ще ви изправя всички заедно в един ден рицари на Кръглата маса. А колкото до теб, сър Персант Сини, ти винаги си се славел като благороден рицар, а също и тримата ти братя. Ала чудя се защо не чувам нищо за брат ви, Черния рицар, понеже и той бе благороден рицар.
— Сър — отвърнал Пертолеп, Зеления рицар, — сър Бомен го уби с копието си в двубой, а името му бе сър Перкард.
— Дълбоко съжалявам — рекъл кралят.
И мнозина рицари рекли същото, защото тези четирима братя били добре познати в двора на крал Артур като храбри рицари, тъй като отдавна воювали срещу рицарите на Кръглата маса.
Сетне Пертолен, Зеления рицар, рекъл на крал Артур:
— При брода на река Мортез сър Бомен се сражава с двама братя, които ден и нощ пазеха този брод и бяха безмилостни рицари. И там той уби по-големия брат в реката, като му нанесе такъв удар по шлема, че той падна във водата и се удави, а името му беше сър Герард де Брюз, а после пък уби на брега другия брат, и неговото име беше сър Арнолд де Брюз.