Томас Малори
Смъртта на Артур (94)

Глава 4

Как, додето пътувал с кораба, крал Артур заспал в каютата си и сънувал чуден сън и как бил изтълкуван сънят му

И както лежал кралят в каютата си на кораба, задрямал и сънувал чуден сън: присънило му се, че страшен дракон долетял откъм запад и удавил много от хората му. И главата му била покрита с късчета лазурит, крилете му блестели като златни, търбухът му бил покрит с люспи и чуден бил цветът им, опашката му била цялата на пера, краката му били обрасли с черен пух, а ноктите му лъщели като чисто злато, и страховити пламъци излизали от устата му, сякаш цялата земя и вода горят. Сетне му се присънило, че от изток се задава свиреп глиган, космат и рунтав, черен като облак, и краката му били дебели като дънери — най-противният звяр, какъвто някога е стъпвал по земята. Ревял тъй грозно, че ужас обхващал човека, като го слуша. Когато страшният дракон го зърнал, полетял с вятъра като сокол и нанесъл тежки удари на глигана, ала глиганът го посрещнал със сивите си бивни, та гърдите на дракона се окървавили и морето почервеняло от горещата му кръв. Тогава драконът излетял нависоко, а сетне се спуснал стремглаво надолу и ударил глигана по гърба — а той бил десет стъпки дълъг от главата до опашката — и го блъснал с такава сила, та плът и кости станали на прах и се разпилели по цялото море.

Тогаз кралят се събудил и много бил озадачен от този сън, затуй изпратил тозчас да повикат един мъдър гадател и заповядал да разтълкува съня му.

— Сър — рекъл гадателят, — драконът, що си сънувал, олицетворява самия теб, който плаваш с този кораб, а цветовете на крилете му са кралствата, които си завладял. А перата по опашката му пък олицетворяват благородните рицари на Кръглата маса. Глиганът, който драконът убива, спускайки се от облаците, олицетворява някой тиранин, що измъчва народа, или пък може би ти сам ще се биеш с някой грозен и ужасен великан, какъвто нивга не си виждал досега. Затова не се плаши от този страшен сън, защото ще излезеш от битката победител.

Скоро след това те съзрели земя и плавали, додето стигнали в Барфлет във Фландрия и като слезли на брега, намерили мнозина от васалите на крал Артур да го чакат там, както им бил заповядал.