Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 10
Как сър Борс се отказал да помогне на брат си и избавил девицата и как му казали, че Лионел е мъртъв
Тогава той се спуснал срещу рицаря, който водел дамата, и викнал:
— Рицарю, пусни тази девица или ще умреш!
И онзи свалил девицата от коня си и се приготвил за бой и макар да нямал копие, нищо друго не липсвало във въоръжението му. И тъй, вдигнал той щит и изтеглил меч, ала Борс връхлетял с копието си връз него с такава сила, че пробил щита и ризницата му и го пробол в лявото рамо, та със страшна сила го повалил на земята. И като изтеглил Борс копието от раната му, той паднал в несвяст. Тогава Борс отишъл при девицата и рекъл:
— Какво ще кажете? Мисля, че засега сте избавена от този рицар?
— Моля ви, сър — рекла тя, — заведете ме обратно там, отдето ме грабна този рицар.
— На драго сърце ще го сторя — рекъл той, взел коня на ранения рицар, качил дамата на седлото му и я отвел където пожелала.
— Благородни рицарю — рекла тя, — вие извършихте много по-голям подвиг, отколкото предполагате, защото, ако бях изгубила девството си, петстотин души щяха да загинат поради това.
— Кой беше онзи рицар, дето ви отвлече в гората?
— Повярвайте ми — рекла тя, — той е мой братовчед. И не знам с каква хитрост го е изкушил дяволът, ала вчера тайно ме взе от баща ми, а нито аз, нито някой от бащините ми хора подозираха нещо лошо. И ако ме беше лишил от девствеността ми, той щеше да умре за този грях на плътта си и да бъде навеки опозорен и посрамен.
И както разговаряла тъй с него, дошли дванайсет рицари, поели да я търсят, и тя им разказала как Борс я избавил. Тогава те твърде се зарадвали и го поканили да иде при баща й, могъщ владетел, който щял да го приеме най-радушно.
— Истина ви казвам — рекъл Борс, — сега не мога да дойда, тъй като ме чакат още много приключения в тези земи.
Сетне той ги оставил с милостта божия и тръгнал да търси брат си Лионел по дирите на конете и дълго, дълго яздил.
Най-подир застигнал един старец в монашески дрехи, яхнал черен като смола кон, и той го запитал:
— Любезни рицарю, накъде сте поели?
— Сър — отвърнал Борс, — търся брат си, когото видях неотдавна двама рицари да бият с тръни.
— Ах, Борс, не се трудете напразно и недейте храни лъжливи надежди, защото ще ви открия истината — той е мъртъв.
И тогава му показал в един храст труп на убит мъж и на Борс се сторило, че това е тялото на Лионел. И толкова се наскърбил, че паднал в несвяст на земята и дълго лежал така. И като се съвзел, рекъл:
— Скъпи братко, тъй като сме вече разделени, не ще намеря от днес насетне радост. Нека Господ, комуто служа, ме утеши.
И с тези думи вдигнал леко тялото и го сложил на седлото пред себе си. После запитал стареца:
— Можете ли да ми покажете някой параклис, дето да предам на земята това тяло?
— Елате с мен — рекъл той, — знам един параклис наблизо.
И те яздили заедно, додето стигнали висока кула, до която имало стар порутен параклис. Тогава двамата слезли от конете и положили тялото в мраморна гробница.