Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 10

Как сър Борс се отказал да помогне на брат си и избавил девицата и как му казали, че Лионел е мъртъв

Тогава той се спуснал срещу рицаря, който водел дамата, и викнал:

— Рицарю, пусни тази девица или ще умреш!

И онзи свалил девицата от коня си и се приготвил за бой и макар да нямал копие, нищо друго не липсвало във въоръжението му. И тъй, вдигнал той щит и изтеглил меч, ала Борс връхлетял с копието си връз него с такава сила, че пробил щита и ризницата му и го пробол в лявото рамо, та със страшна сила го повалил на земята. И като изтеглил Борс копието от раната му, той паднал в несвяст. Тогава Борс отишъл при девицата и рекъл:

— Какво ще кажете? Мисля, че засега сте избавена от този рицар?

— Моля ви, сър — рекла тя, — заведете ме обратно там, отдето ме грабна този рицар.

— На драго сърце ще го сторя — рекъл той, взел коня на ранения рицар, качил дамата на седлото му и я отвел където пожелала.

— Благородни рицарю — рекла тя, — вие извършихте много по-голям подвиг, отколкото предполагате, защото, ако бях изгубила девството си, петстотин души щяха да загинат поради това.

— Кой беше онзи рицар, дето ви отвлече в гората?

— Повярвайте ми — рекла тя, — той е мой братовчед. И не знам с каква хитрост го е изкушил дяволът, ала вчера тайно ме взе от баща ми, а нито аз, нито някой от бащините ми хора подозираха нещо лошо. И ако ме беше лишил от девствеността ми, той щеше да умре за този грях на плътта си и да бъде навеки опозорен и посрамен.

И както разговаряла тъй с него, дошли дванайсет рицари, поели да я търсят, и тя им разказала как Борс я избавил. Тогава те твърде се зарадвали и го поканили да иде при баща й, могъщ владетел, който щял да го приеме най-радушно.

— Истина ви казвам — рекъл Борс, — сега не мога да дойда, тъй като ме чакат още много приключения в тези земи.

Сетне той ги оставил с милостта божия и тръгнал да търси брат си Лионел по дирите на конете и дълго, дълго яздил.

Най-подир застигнал един старец в монашески дрехи, яхнал черен като смола кон, и той го запитал:

— Любезни рицарю, накъде сте поели?

— Сър — отвърнал Борс, — търся брат си, когото видях неотдавна двама рицари да бият с тръни.

— Ах, Борс, не се трудете напразно и недейте храни лъжливи надежди, защото ще ви открия истината — той е мъртъв.

И тогава му показал в един храст труп на убит мъж и на Борс се сторило, че това е тялото на Лионел. И толкова се наскърбил, че паднал в несвяст на земята и дълго лежал така. И като се съвзел, рекъл:

— Скъпи братко, тъй като сме вече разделени, не ще намеря от днес насетне радост. Нека Господ, комуто служа, ме утеши.

И с тези думи вдигнал леко тялото и го сложил на седлото пред себе си. После запитал стареца:

— Можете ли да ми покажете някой параклис, дето да предам на земята това тяло?

— Елате с мен — рекъл той, — знам един параклис наблизо.

И те яздили заедно, додето стигнали висока кула, до която имало стар порутен параклис. Тогава двамата слезли от конете и положили тялото в мраморна гробница.