Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 18
Как Балин срещнал брат си Балан и как двамата се сражавали, без да се познаят, додето си нанесли един другиму смъртни рани
Тогава Балин видял да язди към него откъм замъка рицар, и конят му имал червено покривало, а самият рицар бил загърнат с плащ със същия цвят. Когато червеният рицар зърнал Балин, помислил си, че това може да е брат му, защото носел два меча, ала тъй като не познал щита му, решил, че не е той. И тъй, насочили те напред копията си и връхлетели е чудна бързина един върху друг и всеки ударил щита на другия, ала тъй здрави били копията и тъй силен устремът им, че и ездачите, и конете рухнали наземи, а двамата рицари изгубили свяст.
И Балин се наранил зле при падането от коня, тъй като бил изтощен от странствуване. Затова Балан пръв се изправил на крака, извадил меча си и се приближил към Балин. Тогава той също се изправил и се втурнал напред. И Балан пръв ударил Балин, а той вдигнал щит да отбие удара, разсякъл щита на Балан и пробил шлема му. Сетне Балин пак го ударил с оня злощастен меч и едва не погубил брат си Балан, и двамата продължили да се бият, додето не им останал ДЪХ.
Тогаз Балин вдигнал очи към замъка и видял, че от кулите ги наблюдават множество дами. И тъй, те отново се хвърлили в битка и си нанесли един другиму тежки рани. И макар да се задъхвали от изнемога, сражавали се така, че всичко наоколо почервеняло от кръв. И по това време всеки от тях бил поразил другия с по седем дълбоки рани, и дори най-малката от тях била такава, че можела да причини смъртта на най-мощния великан.
Ала пак продължавали те да се сражават и страшно било да се гледа този кръвопролитен бой, защото брънките на ризниците им се скъсали и телата им останали незащитени.
Най-сетне Балан, по-малкият брат, отстъпил малко назад и легнал на земята. Тогаз Балин Свирепи попитал:
— Как ти е името, рицарю? Защото до днес не съм срещал рицар, който да ми устои.
— Името ми е Балан — рекъл той — и съм брат на славния рицар Балин.
— Горко ми, че доживях този ден — викнал Балин и паднал в несвяст.
Довлякъл се тогава Балан до брат си и свалил шлема от главата му, ала не могъл да го познае — толкова насечено и окървавено било лицето му. Ала като се свестил, Балин рекъл:
— О, Балане, братко мой, ти уби мен, а аз — теб, и целият земен свят ще говори за нас двамата.
— Горко ми, че доживях този ден — рекъл Балан, — та по нещастна случайност не те познах, защото забелязах двата ти меча, ала тъй като носеше друг щит, помислих, че си друг рицар.
— Уви — рекъл Балин, — за всичко туй е виновен един злощастен рицар от замъка, който ме накара да сменя щита си и с това да погубя и двама ни. И ако ми беше съдено да остана жив, щях да срина този замък заради престъпните му обичаи.
— И добре щеше да сториш — отвърнал Балан, — защото, откак дойдох тук, не ме пускаха да продължа пътя си, тъй като се случи да убия един рицар, който пазеше този остров, и оттогава не мога да си ида. Ала и ти, братко, дори да не ме беше убил, както стори, пак нямаше да се измъкнеш оттук.
Дошла тогава владетелката на замъка с четирима рицари и шест дами, придружена от шестима войници, и чула как братята споделяли жалбите си един с друг и думали: „И двамата сме излезли от един гроб, ще рече от утробата на една майка, и затова и двамата трябва да легнем в един трап.“ И Балан помолил дамата да бъде така добра и заради вярната му служба да ги погребе на мястото, дето се сражавали. И тя им обещала със сълзи на очи да ги погребе богато-пребогато, както подобава на рицари като тях.
— Сега, молим ви, изпратете да доведат свещеник, за да получим причастие и да приемем светото тяло на Господа нашего Иисуса Христа.
— Добре — рекла дамата, — туй ще бъде сторено.
И изпратила да повикат свещеник, който извършил нужния обред.
— Сега — рекъл Балин, — като ни погребат в един гроб и на него напишат как пие, двама братя, сме се погубили един друг, никой храбър рицар и добър човек не ще отмине гроба ни, без да се помоли за спасението на нашите души.
И тогава всички благородни дами плакали от жал, и скоро Балан умрял, а Балин умрял едва към полунощ на следващия ден. И двамата били погребани заедно, а дамата наредила да се напише на камъка как Балан бил убит от ръката на брат си, ала името на Балин тя не знаела.