Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 18

Как Балин срещнал брат си Балан и как двамата се сражавали, без да се познаят, додето си нанесли един другиму смъртни рани

Тогава Балин видял да язди към него откъм замъка рицар, и конят му имал червено покривало, а самият рицар бил загърнат с плащ със същия цвят. Когато червеният рицар зърнал Балин, помислил си, че това може да е брат му, защото носел два меча, ала тъй като не познал щита му, решил, че не е той. И тъй, насочили те напред копията си и връхлетели е чудна бързина един върху друг и всеки ударил щита на другия, ала тъй здрави били копията и тъй силен устремът им, че и ездачите, и конете рухнали наземи, а двамата рицари изгубили свяст.

И Балин се наранил зле при падането от коня, тъй като бил изтощен от странствуване. Затова Балан пръв се изправил на крака, извадил меча си и се приближил към Балин. Тогава той също се изправил и се втурнал напред. И Балан пръв ударил Балин, а той вдигнал щит да отбие удара, разсякъл щита на Балан и пробил шлема му. Сетне Балин пак го ударил с оня злощастен меч и едва не погубил брат си Балан, и двамата продължили да се бият, додето не им останал ДЪХ.

Тогаз Балин вдигнал очи към замъка и видял, че от кулите ги наблюдават множество дами. И тъй, те отново се хвърлили в битка и си нанесли един другиму тежки рани. И макар да се задъхвали от изнемога, сражавали се така, че всичко наоколо почервеняло от кръв. И по това време всеки от тях бил поразил другия с по седем дълбоки рани, и дори най-малката от тях била такава, че можела да причини смъртта на най-мощния великан.

Ала пак продължавали те да се сражават и страшно било да се гледа този кръвопролитен бой, защото брънките на ризниците им се скъсали и телата им останали незащитени.

Най-сетне Балан, по-малкият брат, отстъпил малко назад и легнал на земята. Тогаз Балин Свирепи попитал:

— Как ти е името, рицарю? Защото до днес не съм срещал рицар, който да ми устои.

— Името ми е Балан — рекъл той — и съм брат на славния рицар Балин.

— Горко ми, че доживях този ден — викнал Балин и паднал в несвяст.

Довлякъл се тогава Балан до брат си и свалил шлема от главата му, ала не могъл да го познае — толкова насечено и окървавено било лицето му. Ала като се свестил, Балин рекъл:

— О, Балане, братко мой, ти уби мен, а аз — теб, и целият земен свят ще говори за нас двамата.

— Горко ми, че доживях този ден — рекъл Балан, — та по нещастна случайност не те познах, защото забелязах двата ти меча, ала тъй като носеше друг щит, помислих, че си друг рицар.

— Уви — рекъл Балин, — за всичко туй е виновен един злощастен рицар от замъка, който ме накара да сменя щита си и с това да погубя и двама ни. И ако ми беше съдено да остана жив, щях да срина този замък заради престъпните му обичаи.

— И добре щеше да сториш — отвърнал Балан, — защото, откак дойдох тук, не ме пускаха да продължа пътя си, тъй като се случи да убия един рицар, който пазеше този остров, и оттогава не мога да си ида. Ала и ти, братко, дори да не ме беше убил, както стори, пак нямаше да се измъкнеш оттук.

Дошла тогава владетелката на замъка с четирима рицари и шест дами, придружена от шестима войници, и чула как братята споделяли жалбите си един с друг и думали: „И двамата сме излезли от един гроб, ще рече от утробата на една майка, и затова и двамата трябва да легнем в един трап.“ И Балан помолил дамата да бъде така добра и заради вярната му служба да ги погребе на мястото, дето се сражавали. И тя им обещала със сълзи на очи да ги погребе богато-пребогато, както подобава на рицари като тях.

— Сега, молим ви, изпратете да доведат свещеник, за да получим причастие и да приемем светото тяло на Господа нашего Иисуса Христа.

— Добре — рекла дамата, — туй ще бъде сторено.

И изпратила да повикат свещеник, който извършил нужния обред.

— Сега — рекъл Балин, — като ни погребат в един гроб и на него напишат как пие, двама братя, сме се погубили един друг, никой храбър рицар и добър човек не ще отмине гроба ни, без да се помоли за спасението на нашите души.

И тогава всички благородни дами плакали от жал, и скоро Балан умрял, а Балин умрял едва към полунощ на следващия ден. И двамата били погребани заедно, а дамата наредила да се напише на камъка как Балан бил убит от ръката на брат си, ала името на Балин тя не знаела.