Томас Малори
Смъртта на Артур (368)

Глава 13

За приключението, което сполетяло Мелиас, и как Галахад отмъстил за него, и как сетне отнесли Мелиас в един манастир

Тогава Мелиас поел през една вековна гора и яздил тъй цели два дни и повече. И най-подир стигнал до тучна морава, а сред нея имало колиба от клони. И зърнал той в колибата висок стол, а на него — златна корона с изкусна направа. А върху земята наоколо били разстлани бели покривки и по тях имало всякакви вкусни ястия. Гледал сър Мелиас това чудо и се маел, ала никак не бил гладен. Затуй пък златната корона твърде му се харесала. Навел се той, взел я и препуснал по пътя си. Ала скоро го настигнал един рицар на кон и му рекъл:

— Рицарю, остави тази корона, защото тя не е твоя, и се брани!

Тогава сър Мелиас се прекръстил и рекъл:

— Милостиви Боже в небесата, подкрепи и спаси своя новопосветен рицар.

И те връхлетели с все сила един връз друг с конете си и онзи рицар пронизал отляво бронята на сър Мелиас, та той паднал на земята полумъртъв. После рицарят взел короната и си отишъл. А сър Мелиас лежал неподвижен и не можел да помръдне.

Ала случило се тогава, че сър Галахад минал оттам и съгледал Мелиас. И като разбрал, че той едва ли ще оживее, рекъл му:

— Ах, Мелиас, кой ви рани? Наистина щеше да бъде по-добре да не поемате по този път.

И щом чул гласа му, сър Мелиас рекъл:

— Сър, в името божие, не ме оставяйте да умра в тази гора, а ме занесете тук наблизо в манастира да се изповядам и да приема последно причастие.

— Ще изпълня волята ви — рекъл Галахад, — ала къде е онзи, дето ви рани?

И тозчас се разнесъл сред дърветата силен глас:

— Рицарю, брани се от мен!

— Ах, сър — рекъл Мелиас, — пазете се, защото този е същият, дето ме погуби.

А сър Галахад отвърнал:

— Рицарю, ела, ако смееш.

И те пришпорили конете си и с все сила връхлетели един връз друг, ала сър Галахад пронизал рицаря в рамото и го повалил от седлото. И при падането му копието на Галахад се счупило. В миг измежду дърветата се появил втори рицар и строшил копието си о Галахад, преди той да успее да се обърне. Изтеглил тозчас Галахад меча си и му отсякъл лявата ръка и тя паднала на земята. Тогава онзи избягал, а Галахад препуснал подире му.

Сетне се върнал при сър Мелиас, слязъл от коня и внимателно го сложил на седлото пред себе си, защото върхът на копието бил още в тялото му. И сър Галахад се качил зад него и като го придържал с ръце, завел го в манастира и там свалил доспехите му и го занесъл в една килия. Тогава сър Мелиас помолил да му бъде дадено последно причастие. И след като приел светото причастие, рекъл на сър Галахад:

— Сър, нека дойде сега смъртта, ако такава е волята божия.

И с тези думи издърпал с ръка върха на копието от тялото си и в миг изгубил свяст.

Ала случило се, че влязъл в килията един стар монах, който навремето бил рицар, и като видял сър Мелиас, прегледал раните му и рекъл на сър Галахад:

— С божия милост ще го излекувам за седем недели.

Тогава сър Галахад твърде се възрадвал, свалил си доспехите и рекъл, че ще остане там. И като изминали три дни и три нощи, запитал той сър Мелиас как са раните му, а той рекъл, че с божия милост скоро ще заздравеят.