Томас Малори
Смъртта на Артур (356)

Глава 1

Как в навечерието на празника Петдесетница в залата при крал Артур влязла една девица и пожелала сър Ланселот да иде и да посвети едного в рицарство и как сър Ланселот тръгнал с нея

В навечерието на Петдесетница, когато всички рицари на Кръглата маса се били събрали в Камелот и там отишли на светата служба, а сетне насядали край приготвената за пира трапеза, в залата влязла прекрасна благородна дама, яхнала кон, която, по всичко личало, била препускала с все сила, тъй като конят й бил потънал в пот. И тозчас тя слязла от седлото, отишла при краля и го поздравила. А той рекъл:

— Девице, Бог да те благослови.

— Сър — рекла тя, — за Бога, кажете ми къде е сър Ланселот?

— Ето го там — рекъл кралят.

Приближила се тя до сър Ланселот и рекла:

— Сър Ланселот, нося ви поздрави от името на крал Пелес и ви моля да дойдете с мен в една гора тук наблизо.

Тогава сър Ланселот я запитал от чии земи идва.

— Ида от земите на крал Пелес — рекла тя.

— Какво желаете от мен? — рекъл Ланселот.

— Ще узнаете, като идем там — рекла тя.

— Тъй да бъде — рекъл той, — на драго сърце ще дойда с вас.

И сър Ланселот заръчал на оръженосеца си да оседлае коня и да му донесе доспехите и той бързо изпълнил заповедта. Тогава кралицата отишла при Ланселот и казала:

— Нима ще ни напуснете на този светъл празник?

— Господарко — рекла девицата, — бъдете уверена, че той ще се върне при вас утре по обед.

— Ако допусках, че не ще се върне при нас утре — рекла кралицата, — нямаше да позволя да дойде с вас.

И тозчас потеглил сър Ланселот на път с благородната дама и двамата яздили, додето навлезли в една гора, а сред гората имало дълбока долина и там съгледали женски манастир. И един оръженосец стоял пред портите, готов да ги отвори, и те влезли вътре и оставили конете си. И тозчас множество монахини обградили сър Ланселот и го приветствали радостно с добре дошъл.

После го завели в килията на абатисата и свалили доспехите му. И тогава той съгледал да лежат на една постеля двама негови родственици, сър Борс и сър Лионел, и ги събудил. И като го видели, те твърде се възрадвали.

— Сър — рекъл сър Борс на сър Ланселот, — какво приключение ви доведе тук? Ние мислехме, че утре ще ви намерим в Камелот.

— Кълна се в Бога — рекъл сър Ланселот, — една благородна дама ме доведе тук, ала по каква причина, това не знам.

И както разговаряли, ето че дванайсет монахини въвели Галахад, който бил твърде красив и снажен, та едва ли имало втори като него на света. И всички монахини плачели.

— Сър — рекли те, — водим ви тук този младеж, когото сами отгледахме, и ви молим да го посветите в рицарство, защото няма по-достоен мъж, от когото той да получи това звание.

И дълго гледал сър Ланселот младежа, който бил хубав и кротък като гълъб, и с най-благородни черти, и си мислел, че никога в живота си не е виждал такъв добре сложен за годините си мъж. Тогава сър Ланселот рекъл:

— Самият той ли желае това?

И в миг младежът и всички други казали „да“.

— Щом е тъй — рекъл сър Ланселот, — той ще получи високото рицарско звание утре сутрин в чест на светия празник.

И тази нощ сър Ланселот се радвал на отлично гостоприемство, а на сутринта призори, по желание на Галахад, го посветил в рицарство и рекъл:

— Дано Бог да ти даде доброта, тъй като красота имаш достатъчно.