Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Книга тринайсета
Глава 1
Как в навечерието на празника Петдесетница в залата при крал Артур влязла една девица и пожелала сър Ланселот да иде и да посвети едного в рицарство и как сър Ланселот тръгнал с нея
В навечерието на Петдесетница, когато всички рицари на Кръглата маса се били събрали в Камелот и там отишли на светата служба, а сетне насядали край приготвената за пира трапеза, в залата влязла прекрасна благородна дама, яхнала кон, която, по всичко личало, била препускала с все сила, тъй като конят й бил потънал в пот. И тозчас тя слязла от седлото, отишла при краля и го поздравила. А той рекъл:
— Девице, Бог да те благослови.
— Сър — рекла тя, — за Бога, кажете ми къде е сър Ланселот?
— Ето го там — рекъл кралят.
Приближила се тя до сър Ланселот и рекла:
— Сър Ланселот, нося ви поздрави от името на крал Пелес и ви моля да дойдете с мен в една гора тук наблизо.
Тогава сър Ланселот я запитал от чии земи идва.
— Ида от земите на крал Пелес — рекла тя.
— Какво желаете от мен? — рекъл Ланселот.
— Ще узнаете, като идем там — рекла тя.
— Тъй да бъде — рекъл той, — на драго сърце ще дойда с вас.
И сър Ланселот заръчал на оръженосеца си да оседлае коня и да му донесе доспехите и той бързо изпълнил заповедта. Тогава кралицата отишла при Ланселот и казала:
— Нима ще ни напуснете на този светъл празник?
— Господарко — рекла девицата, — бъдете уверена, че той ще се върне при вас утре по обед.
— Ако допусках, че не ще се върне при нас утре — рекла кралицата, — нямаше да позволя да дойде с вас.
И тозчас потеглил сър Ланселот на път с благородната дама и двамата яздили, додето навлезли в една гора, а сред гората имало дълбока долина и там съгледали женски манастир. И един оръженосец стоял пред портите, готов да ги отвори, и те влезли вътре и оставили конете си. И тозчас множество монахини обградили сър Ланселот и го приветствали радостно с добре дошъл.
После го завели в килията на абатисата и свалили доспехите му. И тогава той съгледал да лежат на една постеля двама негови родственици, сър Борс и сър Лионел, и ги събудил. И като го видели, те твърде се възрадвали.
— Сър — рекъл сър Борс на сър Ланселот, — какво приключение ви доведе тук? Ние мислехме, че утре ще ви намерим в Камелот.
— Кълна се в Бога — рекъл сър Ланселот, — една благородна дама ме доведе тук, ала по каква причина, това не знам.
И както разговаряли, ето че дванайсет монахини въвели Галахад, който бил твърде красив и снажен, та едва ли имало втори като него на света. И всички монахини плачели.
— Сър — рекли те, — водим ви тук този младеж, когото сами отгледахме, и ви молим да го посветите в рицарство, защото няма по-достоен мъж, от когото той да получи това звание.
И дълго гледал сър Ланселот младежа, който бил хубав и кротък като гълъб, и с най-благородни черти, и си мислел, че никога в живота си не е виждал такъв добре сложен за годините си мъж. Тогава сър Ланселот рекъл:
— Самият той ли желае това?
И в миг младежът и всички други казали „да“.
— Щом е тъй — рекъл сър Ланселот, — той ще получи високото рицарско звание утре сутрин в чест на светия празник.
И тази нощ сър Ланселот се радвал на отлично гостоприемство, а на сутринта призори, по желание на Галахад, го посветил в рицарство и рекъл:
— Дано Бог да ти даде доброта, тъй като красота имаш достатъчно.