Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 13
Как сър Паломид случайно срещнал бягащия крал Марк и как повалил Дагонет и други рицари
И случило се, че крал Марк минал край един извор, дето стоял на кон странстващ рицар в пълно въоръжение и с дълго копие в ръка. И като видял да идва към него бягащия крал Марк, той рекъл:
— Рицарю, засрами се! Възпри коня си и застани до мен и аз ще бъда твой защитник.
— Ах, любезни рицарю — рекъл крал Марк, — пуснете ме да мина, защото ме преследва най-славният рицар на света, ей го там с щита на черни ивици.
— Срам и позор! — рекъл рицарят. — Та той далеч не е сред най-достойните рицари, пък и да беше самият сър Ланселот или сър Тристан, пак не бих се поколебал да изляза насреща му.
Като чул тези думи, крал Марк дръпнал юздите и спрял до него. И този снажен рицар насочил копие срещу Дагонет и го ударил с такава сила, че го преметнал през опашката на коня му, та едва не му счупил врата. Ала тъкмо тогава се приближил сър Брандил и като видял Дагонет да пада повален, разгневил се и викнал:
— Рицарю, брани се!
И тозчас се нахвърлили двамата яростно един срещу друг. Ала рицарят ударил сър Брандил с такава сила, че и ездачът, и конят рухнали наземи. Тогаз дошъл сър Юуейн и като видял всичко това, рекъл:
— Иисусе Христе! Какъв мощен рицар!
Сетне двамата затъкнали копия и рицарят връхлетял тъй неудържимо връз сър Юуейн, че го повалил. После насреща му излязъл Озана Сърцати, ала и той бил повален.
— Чуйте ме добре — рекъл сър Грифлет, — съветвам ви да изпратите някого при онзи странстващ рицар, за да разбере не е ли от двора на крал Артур, защото, струва ми се, че това е сър Ламорак Уелски.
Тогава изпратили един оръженосец при непознатия рицар и го помолили да си каже името и дали е от двора на крал Артур.
— Колкото до името ми, няма да го узнаят, ала кажи им, че съм странстващ рицар като тях самите, но не съм от двора на крал Артур.
И тъй, оръженосецът се върнал и им предал отговора му.
— Кълна се в живота си — рекъл сър Агравейн, — този е един от най-мощните рицари, които съм виждал, защото повали трима благородници рицари, и затуй сме длъжни да премерим сили с него, за да не се посрамим.
С тези думи сър Агравейн насочил копие и се втурнал напред, ала онзи бил готов за бой и го повалил от коня му на земята. И по същия начин повалил сър Юуейн Отчаяни и сър Грифлет. Така се разправил той с всички освен със сър Динадан, който бил изостанал назад, и със сър Мордред, който не бил въоръжен, тъй като преди туй дал доспехите си на Дагонет.
И когато всичко свършило, могъщият рицар поел бавно по пътя, а крал Марк яздел подире му и го възхвалявал, ала той не отронвал ни дума, само тъжно въздишал с наведена глава и не обръщал внимание на приказките му. Така изминали двамата около три английски мили и най-подир рицарят повикал един слуга и му рекъл:
— Иди в онова богато имение, предай почитанията ми на господарката на замъка и тукашните земи и я помоли да ми прати вкусни ястия и хубави пития. И ако те запита кой съм, кажи й, че те праща рицарят, що търси звяра Глатисант. (Това ще рече по английски Лаещия звяр, защото този звяр, където и да иде, издава от корема си такъв звук, сякаш трийсет хрътки лаят по прясна следа.)
Тогава слугата се отправил към замъка и като стигнал там, поздравил господарката му, а сетне й казал откъде идва. И когато разбрала, че го праща рицарят, що търси Лаещия звяр, тя рекла:
— Милостиви Боже Иисусе Христе! Кога ще видя този благороден рицар, скъпия ми син сър Паломид? Горко ми! Няма ли да дойде при мен?
И като изрекла тези думи, прилошало й, понеже много плакала и горко скърбяла. После, щом се посъвзела, дала на слугата всичко, каквото поискал. Тогава той пеел обратно и се върнал при крал Марк, тъй като бил негов слуга, а не на сър Паломид. И щом отишъл при господаря си, открил му, че името на рицаря е сър Паломид.
— Много се радвам — рекъл крал Марк. — Ала ти мълчи и не казвай нищо.
И не след дълго рицарите слезли от конете си и седнали да си починат малко. Ала ето че скоро крал Марк заспал. И като го видял тъй дълбоко заспал, сър Паломид яхнал коня си и поел по пътя с думите:
— Не искам да дружа с този сънлив рицар.
Сетне препуснал бързо нататък.