Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 13

Как сър Паломид случайно срещнал бягащия крал Марк и как повалил Дагонет и други рицари

И случило се, че крал Марк минал край един извор, дето стоял на кон странстващ рицар в пълно въоръжение и с дълго копие в ръка. И като видял да идва към него бягащия крал Марк, той рекъл:

— Рицарю, засрами се! Възпри коня си и застани до мен и аз ще бъда твой защитник.

— Ах, любезни рицарю — рекъл крал Марк, — пуснете ме да мина, защото ме преследва най-славният рицар на света, ей го там с щита на черни ивици.

— Срам и позор! — рекъл рицарят. — Та той далеч не е сред най-достойните рицари, пък и да беше самият сър Ланселот или сър Тристан, пак не бих се поколебал да изляза насреща му.

Като чул тези думи, крал Марк дръпнал юздите и спрял до него. И този снажен рицар насочил копие срещу Дагонет и го ударил с такава сила, че го преметнал през опашката на коня му, та едва не му счупил врата. Ала тъкмо тогава се приближил сър Брандил и като видял Дагонет да пада повален, разгневил се и викнал:

— Рицарю, брани се!

И тозчас се нахвърлили двамата яростно един срещу друг. Ала рицарят ударил сър Брандил с такава сила, че и ездачът, и конят рухнали наземи. Тогаз дошъл сър Юуейн и като видял всичко това, рекъл:

— Иисусе Христе! Какъв мощен рицар!

Сетне двамата затъкнали копия и рицарят връхлетял тъй неудържимо връз сър Юуейн, че го повалил. После насреща му излязъл Озана Сърцати, ала и той бил повален.

— Чуйте ме добре — рекъл сър Грифлет, — съветвам ви да изпратите някого при онзи странстващ рицар, за да разбере не е ли от двора на крал Артур, защото, струва ми се, че това е сър Ламорак Уелски.

Тогава изпратили един оръженосец при непознатия рицар и го помолили да си каже името и дали е от двора на крал Артур.

— Колкото до името ми, няма да го узнаят, ала кажи им, че съм странстващ рицар като тях самите, но не съм от двора на крал Артур.

И тъй, оръженосецът се върнал и им предал отговора му.

— Кълна се в живота си — рекъл сър Агравейн, — този е един от най-мощните рицари, които съм виждал, защото повали трима благородници рицари, и затуй сме длъжни да премерим сили с него, за да не се посрамим.

С тези думи сър Агравейн насочил копие и се втурнал напред, ала онзи бил готов за бой и го повалил от коня му на земята. И по същия начин повалил сър Юуейн Отчаяни и сър Грифлет. Така се разправил той с всички освен със сър Динадан, който бил изостанал назад, и със сър Мордред, който не бил въоръжен, тъй като преди туй дал доспехите си на Дагонет.

И когато всичко свършило, могъщият рицар поел бавно по пътя, а крал Марк яздел подире му и го възхвалявал, ала той не отронвал ни дума, само тъжно въздишал с наведена глава и не обръщал внимание на приказките му. Така изминали двамата около три английски мили и най-подир рицарят повикал един слуга и му рекъл:

— Иди в онова богато имение, предай почитанията ми на господарката на замъка и тукашните земи и я помоли да ми прати вкусни ястия и хубави пития. И ако те запита кой съм, кажи й, че те праща рицарят, що търси звяра Глатисант. (Това ще рече по английски Лаещия звяр, защото този звяр, където и да иде, издава от корема си такъв звук, сякаш трийсет хрътки лаят по прясна следа.)

Тогава слугата се отправил към замъка и като стигнал там, поздравил господарката му, а сетне й казал откъде идва. И когато разбрала, че го праща рицарят, що търси Лаещия звяр, тя рекла:

— Милостиви Боже Иисусе Христе! Кога ще видя този благороден рицар, скъпия ми син сър Паломид? Горко ми! Няма ли да дойде при мен?

И като изрекла тези думи, прилошало й, понеже много плакала и горко скърбяла. После, щом се посъвзела, дала на слугата всичко, каквото поискал. Тогава той пеел обратно и се върнал при крал Марк, тъй като бил негов слуга, а не на сър Паломид. И щом отишъл при господаря си, открил му, че името на рицаря е сър Паломид.

— Много се радвам — рекъл крал Марк. — Ала ти мълчи и не казвай нищо.

И не след дълго рицарите слезли от конете си и седнали да си починат малко. Ала ето че скоро крал Марк заспал. И като го видял тъй дълбоко заспал, сър Паломид яхнал коня си и поел по пътя с думите:

— Не искам да дружа с този сънлив рицар.

Сетне препуснал бързо нататък.