Томас Малори
Смъртта на Артур (307)

Глава 68

Как се сражавали сър Тристан и другарите му и за славните им бойни подвизи на този турнир

— А сега — рекъл сър Тристан, — на коя страна е най-добре да се сражаваме утре?

— Сър — рекъл Паломид, — съветвам ви утре да се бием срещу хората на крал Артур, тъй като на негова страна ще бъдат сър Ланселот и много отлични рицари от неговия род. И колкото по-славни мъже са те, толкова повече слава ще заслужим ние.

— Достойни слова изрекохте — отвърнал сър Тристан — и както ме съветвате, така и ще сторим утре.

— И нека Бог ни закриля — рекли всички.

И тъй, през нощта те си отпочинали предобре. И на сутринта, като съмнало, тези четирима рицари надянали зелени доспехи, сложили зелени сбруи на конете и взели зелени щитове и копня, а и Хубавата Изолда и трите и дами се пременили със същия цвят. И после всички заедно преминали от единия край на полето до другия. И отвели те Хубавата Изолда там, откъдето трябвало да наблюдава турнира от един издаден прозорец, ала тя била с воал над лицето, та никой да не може да го види. И подир туй рицарите се присъединили към дружината на шотландския крал.

Като видял всичко това, крал Артур попитал сър Ланселот кои са тези рицари и тази кралица.

— Сър — рекъл сър Ланселот, — не мога да твърдя с увереност, ала ако сър Тристан и сър Паломид са в тукашните земи, то положително това са те и Хубавата Изолда.

Тогава Артур повикал сър Кей и му рекъл.

— Иди веднага и разбери кои от рицарите на Кръглата маса не са тук — ще познаеш по местата им.

И тъй, сър Кей отишъл и по надписите на местата около масата разбрал, че отсъстват десет рицари.

— И тези, които не са тук — рекъл той на краля, — са сър Тристан, сър Паломид, сър Персивал, сър Гахерис, сър Епиногрус, сър Мордред, сър Дннадан, сър Криводрешко и благородният рицар сър Пелеас.

— Колкото до това — рекъл Артур, — твърде е възможно някои от тях да са тук и днес да се сражават против мен.

Дошли тогава двама братя, храбри рицари и роднини на сър Гауейн — единият се наричал сър Едуард, а другият сър Садок. И помолили те крал Артур да се сражават първи, защото били от Оркни.^[1]

— Да бъде волята ви — рекъл крал Артур.

Тогава сър Едуард влязъл в двубой с шотландския крал, на чиято страна се сражавали сър Тристан и сър Паломид. И сър Едуард повалил шотландския крал от коня му, а сър Садок повалил краля на Северен Уелс с чудна мощ и той паднал твърде зле. И сред хората на крал Артур се надигнал вик на радост, та като го чул, сър Паломид люто се разгневил. И тогава сър Паломид вдигнал щита насочил копие, а сетне с все сила връхлетял връз сър Едуард от Оркни и така тежко го ударил, че конят му се олюлял и рухнал с ездача си на земята. И после със същото копие сър Паломид повалил сър Садок през задницата на коня му.

— Иисусе Христе — викнал Артур, — кой е този рицар в зелените доспехи? Славно се сражава с копие.

— Трябва да знаете — рекъл сър Гауейн, — че е храбър рицар, и ще го видите да се бие още по-добре, преди да завърши турнирът. А ще видите и един още по-силен рицар, с доспехи в същия цвят. Тъкмо този рицар, който сега повали двамата ми братовчеди, преди два дни повали мен самия и още седмина мои другари.

И додето те разговаряли така, излязъл на полето сър Тристан на вран кон и един подир друг повалил с копието си четирима храбри рицари от Оркни, все роднини на сър Гауейн, а сър Гарет и сър Динадан повалили всеки по един рицар.

— Иисусе Христе — викнал Артур, — онзи рицар на врания кон се сражава славно и с чудна мощ.

— Почакайте — рекъл сър Гауейн, — онзи рицар на врания кон още не е започнал да се бие истински.

После сър Тристан заръчал да вдигнат пак на конете им двамата крале, които Едуард и Садок били повалили в началото, а сам се хвърлил с меч в ръка сред най-лютия бой срещу рицарите от Оркни. И там повалял рицари, смъквал шлемове, отнемал щитове и мнозина рицари проснал на земята. А сър Паломид на свой ред не му отстъпвал и вършел такива чудни подвизи, че всички се смаяли. И крал Артур оприличил сър Тристан с врания кон на разгневен лъв, сър Паломид с белия кон на разгневен леопард, а сър Гарет и сър Динадан на свирепи вълци. Ала обичаят бил такъв, че никой крал не бивало да помага на друг, а само рицарите от дружината, сражаваща се под едно знаме, си помагали помежду си доколкото им стигали силите. Ала сър Тристан извършил такива бойни подвизи, че воините от Оркни се уморили да се сражават с него и се оттеглили в Лоназеп.