Томас Малори
Смъртта на Артур (411)

Глава 3

Как сър Галахад стъпил на кораба, за прекрасното ложе и за други чудни неща, както и за един меч

В туй време сър Галахад се прекръстил и стъпил на кораба, след него пристъпила благородната дама, а после сър Борс и сър Персивал. И всичко там било тъй разкошно и прекрасно, че те се смаяли. А в средата на кораба имало чудно красиво ложе и Галахад се приближил до него и видял, че възглавието му е от скъпа коприна.

И в долния край лежал прекрасен и бляскав меч, изтеглен от ножницата около педя, та и повече. И мечът бил украсен твърде богато. Ефесът бил от скъпоценни камъни и те греели с всички багри, които може да си представи човек, и всяка багра имала най-различни отсенки. А обковката на дръжката била от ребра на два различни звяра: едното от змей, познат в земите на Каледония и наричан Змей на Сатаната, чиито кости имат такава сила, че която ръка ги докосне, никога не ще отпадне и не ще се нарани, а другото от една неголяма риба, що живее във водите на река Ефрат и се нарича ертанакс, и костите й имат такава сила, че който ги докосне, добива тъй твърда воля, че никога не ще се измори и никога не ще помисли за отминали радости или скърби, а само за делото, с което се е заел.

А КОЛКОТО ДО ТОЗИ МЕЧ, САМО ЕДИН-ЕДИНСТВЕН ЧОВЕК МОЖЕ ДА ОБХВАНЕ ДРЪЖКАТА МУ И ТОЙ ЩЕ СТОИ НАД ВСИЧКИ ДРУГИ.

— В името на Бога — рекъл Персивал, — ще се опитам да взема този меч.

И сложил той ръка на меча, ала не могъл да го обхване.

— Кълна се — рекъл той, — не успях.

Също и Борс сложил ръка там, ала и той не успял.

Тогава Галахад погледнал меча и видял изписани на него думи, червени като кръв.

ОНЗИ, ЩО СЕ ОПИТА ДА МЕ ИЗТЕГЛИ ОТ НОЖНИЦАТА, ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПО-ХРАБЪР ОТ ВСИЧКИ. А КОЙТО УСПЕЕ ДА МЕ ИЗТЕГЛИ, НИВГА НЕ ЩЕ ПОЗНАЕ ПОЗОР ИЛИ ПОРАЖЕНИЕ И НИВГА НЕ ЩЕ БЪДЕ СМЪРТНОРАНЕН.

— Кълна се във вярата си — рекъл Галахад, — иска ми се да изтегля този меч от ножницата, ала забраната е тъй строга, че не ще сложа ръка на него.

— Чуйте, рицари — рекла благородната дама, — трябва да знаете, че предупреждението да не докосват меча се отнася за всички мъже освен за вас. Пристигнал този кораб веднъж в страната Логрис, когато там се водела борба на живот и смърт между крал Лабор^[1], бащата на Хромия крал, и крал Хурлам, който се родил сарацин, ала по туй време вече се бил покръстил и всички го почитали наравно с най-мъдрите мъже на света.

И случило се, че един ден крал Лабор и крал Хурлам събрали хората си край морето, дето бил доплавал този кораб. И войнството на крал Хурлам претърпяло поражение и всички паднали убити. Тогава той самият от страх пред смъртта избягал на кораба и там видял този меч, изтеглил го, слязъл на брега и намерил крал Лабор, който в онези дни хранел в сърцето си най-твърдата християнска вяра на света. И когато крал Хурлам съгледал крал Лабор, вдигнал меча и го стоварил върху шлема му с такава сила, че съсякъл и него, и коня му с първия замах.

Това се случило в кралството Логрис. И скоро там настанали мор и тежки беди — ни жито, ни трева расли, ни плодове зреели, ни риби плували в реките. Затуй хората нарекли тези краища Пустите земи поради този гибелен удар.

И като видял Хурлам как чудно сече този меч, върнал се да вземе канията, та се качил на кораба и пъхнал меча в ножницата. И щом сторил това, тозчас паднал мъртъв до ложето. Така се сбъднали думите, че който изтегли този меч, ще умре или ще бъде осакатен. И лежал той мъртъв на кораба, додето най-подир дошла една девица и го хвърлила в морето, тъй като нямало на света човек, който да се осмели да пристъпи там.