Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 78
Как крал Артур и сър Ланселот отишли в шатъра им, додето те седели на трапезата, и за сър Паломид
Тогава приближили до шатъра двама въоръжени рицари, слезли от конете си и пристъпили вътре, както били в пълно въоръжение.
— Любезни рицари — рекъл сър Тристан, — не постъпвате добре, че идвате при мен в пълно въоръжение, додето се храним. Ако желаете нещо, можехте да облекчите сърцата си, когато бяхме на полесражението.
— Не — рекъл един от рицарите, — не идваме със зъл умисъл, а уверяваме ви, сър Тристан, че идваме като ваши приятели.
— Аз съм тук — рекъл другият рицар, — да се видя с вас, а този рицар е дошъл да види Хубавата Изолда.
Тогава сър Тристан рекъл:
— Моля, свалете си шлемовете, за да ви видя.
— Щом желаете, ще го сторим — отвърнали рицарите.
И когато си свалили шлемовете, на сър Тристан му се сторило, че ги познава, а сър Динадан тихичко рекъл:
— Сър, този, който пръв ви заговори, е сър Ланселот от Езерото, а другият е моят господар крал Артур.
Тогава сър Тристан казал на Хубавата Изолда:
— Господарко, станете, защото това е господарят ми крал Артур.
После кралят и кралицата се целунали, а сър Ланселот и сър Тристан се прегърнали и безмерна била радостта им. И по молба на Хубавата Изолда крал Артур и сър Ланселот свалили доспехите си и се започнал весел разговор помежду им.
— Любезна лейди — рекъл крал Артур, — отдавна вече изпитвам желание да ви видя, защото славата ви се разнася надалеч. И сега мога да кажа, че вие сте най-голямата хубавица, която съм виждал, а сър Тристан е рицар напет и храбър като малцина други, затова, струва ми се, отлично си подхождате.
— Сър, Бог да ви благослови — рекли благородният рицар сър Тристан и Изолда — за несравнимото ви великодушие и щедрост.
И дълго разговаряли те тъй за много неща и за целия турнир.
— А по каква причина вие, сър Тристан, се сражавахте против нас? — запитал крал Артур. — Вие сте рицар на Кръглата маса и по право трябваше да бъдете на наша страна.
— Сър — рекъл сър Тристан, — ето тука са Динадан и сър Гарет, собственият ви племенник, те ме накараха да се бия против вас.
— Господарю крал Артур — рекъл Гарет, — колкото до вината, тя е моя, ала делата са на сър Тристан.
— Горко се разкайвам вече за стореното — рекъл Динадан, — защото този злочест сър Тристан ни доведе на турнира и заради него понесохме не един тежък удар.
Тогава крал Артур и сър Ланселот така се разсмели, че едва се задържали на местата си.
— Кой беше онзи рицар — рекъл Артур, — дето свирепо се би срещу вас, онзи със сребърния щит?
— Сър — рекъл сър Тристан, — ето го тук, на тази трапеза.
— Какво — рекъл Артур, — нима това е бил сър Паломид?
— Уверявам ви, той беше — рекла Хубавата Изолда.
— Кълна се в Бога — рекъл Артур, — не е достойно за един храбър рицар да постъпва така, а аз съм чувал мнозина да твърдят, че сте благороден рицар.
— Сър — рекъл сър Паломид, — не познах сър Тристан, тъй като беше предрешен.
— Кълна се в Бога — рекъл сър Ланселот, — може и тъй да е, защото и аз не познах сър Тристан. Ала чудя се, защо се сражавахте на наша страна?
— Поради същата тази причина — рекъл сър Паломид.
— Колкото до това — рекъл сър Тристан, — аз му простих, тъй като твърде ценя другарството му и не желая да се разделя с него.
И тъй, оставили въпроса и се разговорили за други неща. И като мръкнало, крал Артур и сър Ланселот се прибрали в покоите си. Ала трябва да знаете, че сър Паломид бил изпълнен с ревност и цяла нощ лежал в постелята си, ридал и горко плакал, та сън не го хващало.
На сутринта сър Тристан, Гарет и Динадан станали рано и отишли в шатъра на сър Паломид, ала го намерили дълбоко заспал, тъй като цялата нощ будувал, и по бузите му личали следи от горчиви сълзи.
— Не казвайте нищо — рекъл сър Тристан, — защото съм сигурен, че се е ядосал и наскърбил, задето тъй тежко го упрекнахме аз и Хубавата Изолда.