Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 18

Как рицарят се признал за победен и как Бомен го накарал да иде в двора на крал Артур и да моли сър Ланселот за пощада

Дошли тогава при Бомен много графове, барони и благородни рицари и започнали да го молят да го вземе в плен, ала да пощади живота му. И всички до един паднали на колене и го молили за милост и да пощади живота му.

— Сър Бомен — думали те, — по-редно е да ви се закълне в покорство и вярност, да се признае за ваш васал и земите му да бъдат под ваша власт, нежели да го убиете. От смъртта му не ще имате полза, а каквито и злини да е извършил, стореното е сторено. Затова нека по-добре да изкупи вината си към всички, а ние ще бъдем ваши слуги и ще ви отдаваме дължимата почит и вярност.

— Любезни лордове — отвърнал Бомен, — трябва да знаете, че никак не желая да убия този рицар, макар да е вършил зли и позорни дела, ала тъй като всичко е сторил по молба на своята дама, по-малко го виня. И заради вас съм готов да го пощадя, ала живота си ще получи само при условие, че иде в замъка и се предаде на милостта на владетелката, та ако тя му прости и го помилва, на драго сърце ще го пусна да си върви, ако преди туй изкупи вината си за цялото зло, което е сторил на нея и на земите й. Нека също така се закълне, че след всичко това ще иде в двора на крал Артур и там ще поиска прошка от сър Ланселот и сър Гауейн за злите помисли, що е хранил към тях.

— Сър — отвърнал Червения рицар от Червените ливади, — ще сторя всичко, както ми заповядате, давам ви най-искрени уверения и обещания.

И след като се врекъл така, заклел му се в покорство и вярност заедно с всичките си графове и барони.

Тогаз девицата Линет отишла при сър Бомен, свалила му доспехите, прегледала раните му и спряла кръвта, а сетне направила същото и за Червения рицар от Червените ливади. И останали двамата десет дни в шатрите си и Червения рицар накарал своите васали и слуги да се погрижат нищо да не липсва на сър Бомен.

И тъй, подир известно време Червения рицар от Червените ливади отишъл в замъка и се предал на милостта на владетелката му. И тя го приела, след като получила достатъчно уверения, че ще бъде възмездена за всяка сторена от него вреда. И тогаз той потеглил към двора на крал Артур и там Червения рицар от Червените ливади се предал на милостта на сър Ланселот и сър Гауейн и пред всички разправил как бил победен и от кого и разказал също за всички сражения от начало до край.

— Иисусе Христе! — рекли крал Артур и сър Гауейн. — Чудим се и се маем от какъв ли род е оня рицар, тъй като несъмнено е благороден мъж.

— Не се чудете — рекъл сър Ланселот, — защото трябва да знаете, че е от най-благороден род. А колкото за силата и издръжливостта му, малцина могат да се мерят с него по мощ и благородна смелост.

— Струва ми се — рекъл крал Артур, — че знаете името му, откъде идва и от какъв род е.

— Може и да знам — отвърнал Ланселот, — инак не бих го посветил в рицарство, ала той ми заръча да не разкривам истината никому, додето сам не ме помоли за това или не я оповести чрез другиго.