Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 20
Как крал Пелинор взел коня на Артур и тръгнал подир Лаещия звяр и как Мерлин се явил пред Артур
— Любезни рицарю — рекъл кралят, — откажете се от това преследване и го поверете на мен, та аз да го гоня още дванайсет месеца.
— Глупав си ти — рекъл рицарят на Артур, — и напразно желаеш това, защото никой не ще успее да го хване освен мен или моя най-близък родственик.
И той грабнал коня на краля, скочил на седлото и рекъл:
— Сполай ти, този кон е мой.
— Тъй да бъде — рекъл кралят, — да ми вземеш коня насила можеш, ала аз ще ти докажа кой от нас е по-добър ездач.
— Съгласен съм — рекъл рицарят, — потърси ме тук, когато искаш, и ще ме намериш при тоя извор.
И с тези думи си отишъл. Тогава кралят оборил глава и се размислил и накарал хората си да му доведат колкото може по-бързо кон. Тозчас се явил пред него Мерлин в образа на четиринайсетгодишно момче, поздравил краля и го запитал защо е така умислен.
— Имам причина да съм умислен — отвърнал кралят, — защото видях най-чудното създание на света.
— Знам това не по-зле от самия теб — рекъл Мерлин. — Знам и какво мислиш. Ала глупаво е да седиш тъй угрижен, защото от туй полза няма да имаш. Знам също кой си ти и кой е баща ти и в чия утроба си заченат. Крал Утер бе твоят баща и си заченат в утробата на Игрейн.
— Лъжеш — рекъл Артур. — Откъде можеш да знаеш, като си твърде млад да познаваш баща ми.
— Да — рекъл Мерлин, — знам всичко това по-добре от теб и от кой да е друг човек на света.
— Не ти вярвам — рекъл Артур и се разгневил на момчето.
Тогава Мерлин си отишъл и се върнал пак в образа на осемдесетгодишен старец и кралят се зарадвал, защото му се видял мъдър човек. Тогава старецът го запитал:
— Защо си тъй тъжен?
— Много причини имам да съм печален — отвърнал Артур. — Пък и преди малко дойде тук едно момче и ми разправи много неща, които не е редно да знае, тъй като не беше на такава възраст, че да е познавало баща ми.
— Да — рекъл старецът, — детето ти е казало истината и можеше и още нещо да ти каже, затуй трябваше да го слушаш. Ала неотдавна ти извърши нещо, което разгневи Бога — пожела сестра си и тя зачена от теб дете, което ще погуби теб и всички рицари на кралството ти.
— Кой си ти, дето ми носиш такива вести? — запитал Артур.
— Аз съм Мерлин и аз бях в образа на момчето.
— Ах — рекъл крал Артур, — ти си необикновен човек. Ала много по-необикновени са думите ти, че съм щял да загина в бой.
— Няма нищо необикновено тук — рекъл Мерлин, — защото волята божия е да бъде наказано тялото ти заради позорните ти дела. Ала аз трябва още повече да съжалявам, защото ще умра в безчестие и ще бъда жив заровен в земята, а ти ще умреш достойно.
И додето разговаряли така, един войник довел коня на краля и той го яхнал, а Мерлин яхнал друг кон и двамата отишли в Карлеон.
И там кралят попитал Ектор и Улфиус как бил заченат и те му казали, че Утер Пендрагон бил баща му, а кралица Игрейн е майка му. Тогава той рекъл на Мерлин:
— Искам да повикате майка ми, за да говоря с нея, и когато тя самата каже, че е така, ще повярвам.
И тозчас изпратили хора да доведат кралицата и тя дошла с дъщеря си Морган Вълшебницата, която била чудно красива дама. Кралят посрещнал Игрейн най-тържествено.