Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 2
Как сър Галахад тръгнала девицата и как стигнал на кораба, дето били сър Борс и сър Персивал
И тя поела по пътя толкоз бързо, колкото можел да препуска жребецът й, додето наближили до едно море, наречено Колибско. И вечерта стигнали те до дълбока долина, в която се издигал замък, опасан от река и заграден със стени, високи и яки. Влязла девицата вътре с Галахад и там той бил посрещнат най-гостоприемно, тъй като владетелката на замъка била господарка на девицата. И тъй, свалил Галахад доспехите си, а девицата попитала:
— Господарко моя, цялата нощ ли ще останем тук?
— Не — рекла тя, — само додето този рицар се нахрани и поспи малко.
И тъй, нахранил се Галахад, а сетне поспал, додето девицата го събудила и при светлината на факли му помогнала да сложи доспехите. И когато девицата и той яхнали конете си, дамата дала на Галахад здрав и богато украсен щит. Сетне двамата тръгнали от замъка и дълго яздили, та най-подир стигнали морето. Там намерили кораба, на който били Борс и Персивал и те извикали от борда:
— Сър Галахад, добре дошъл! Отдавна те чакаме. И като чул поздрава им, той ги попитал кои са.
— Сър — рекла девицата, — оставете коня си тук и аз ще оставя своя.
После взели седлата и сбруята със себе си, прекръстили се и се качили на кораба, а двамата рицари ги приели с най-голяма радост и ям открили кои са. И духнал в туй време вятър, та ги понесъл по морето към едно чудно място. И не след дълго се съмнало. Тогава Галахад свалил шлема и меча си и запитал своите другари отде се е взел този прекрасен кораб.
— И сам знаете не по зле от нас, че ни е изпратен по божия милост.
И те разказали един другиму всичките си тежки изпитания и горчиви изкушения.
— Истина е — рекъл Галахад, — голяма благодарност дължите вие на Бога, че ви е избавил от твърде опасни приключения. А колкото до мен, ако не беше тази благородна дама, сега нямаше да съм тук, тъй като никога не съм очаквал да ви намеря в тези чужди краища.
— Ах, Галахад — рекъл Борс, — ако и баща ти, Ланселот, беше тук, щяхме да бъдем съвсем спокойни, защото, струва ми се, тогава нищо нямаше да ни липсва.
— Ще стане тъй — рекъл Галахад, — както Бог пожелае.
В туй време корабът вече се бил отдалечил от страната Логрис и по волята на случая попаднал между две чудни и огромни скали. Ала на тях не могли, да слязат, тъй като морето бушувало. Явил се тогава отнейде друг кораб и на него без всякаква опасност можели да преминат протока.
— Да идем там — рекла дамата — и ще видим чудни приключения, защото такава е волята божия.
И тъй, приближили се до кораба, който бил богато украсен, ала на него нямало жива душа. И на носа видели блестящ надпис със следните страшни и чудни слова:
„Човече, преди да стъпиш на този кораб, изпитай твърдостта на вярата си, защото аз съм вярата и ако се разколебаеш, не ще те подкрепя.“
Сетне дамата рекла:
— Персивал, знаеш ли коя съм?
— Истина ви казвам — рекъл той, — не знам и не ви познавам.
— Тогава чуй — рекла тя, — аз съм твоя сестра, дъщеря на крал Пелинор и трябва да знаеш, че теб обичам повече от всеки друг на света. И ако вярата ти в Иисуса Христа не е непоклатима, каквото и да се случи, не стъпвай тук, защото ще загинеш, тъй като този кораб е чист и съвършен и не търпи грешници на себе си.
Като разбрал, че тя му е родна сестра, Персивал се възрадвал в сърцето си и рекъл:
— Любезна сестро, ще стъпя на кораба и ако съм грешник и неверен рицар, нека загина.