Томас Малори
Смъртта на Артур (71)

Глава 9

За двубоя между Артур и Аколон

И тъй, застанали те в двата края на полето и сетне препуснали напред с такава сила, че всеки от тях ударил с върха на копието си щита на своя противник точно в средата, така че и ездачите, и конете паднали наземи, ала и двамата рицари тозчас скочили на крака и изтеглили мечове.

И додето те се сражавали, дошла на мястото на битката Девицата от езерото, която била затворила Мерлин под камъка. И отишла тя там от обич към крал Артур, защото знаела, че Вълшебницата Морган е замислила да го погуби този ден, затова и дошла да спаси живота му.

А двамата се хвърлили яростно в битката и не един и два мощни удара си нанесли те, ала мечът на Артур не се забивал тъй дълбоко, както Аколоновият меч. И почти всеки удар, що нанасял Аколон, ранявал Артур толкоз тежко, че било цяло чудо, дето той още се държал на крака, макар кръвта да шуртяла от него. И като видял Артур колко окървавена е земята под нозете му, смаял се и едва тогава се досетил, че е измамен и мечът му е подменен, защото вече не се врязвал в стоманата както преди. И много се уплашил той, че ще загине, защото му се сторило, че мечът в ръката на Аколон с Екскалибур, тъй като с всеки негов удар от Артур се леела кръв.

— Хайде, рицарю — рекъл Аколон, — брани се добре!

Ала Артур нищо не отговорил, а замахнал и го ударил тъй силно по шлема, че Аколон се олюлял и едва не рухнал на земята. Сетне сър Аколон отстъпил крачка назад и като вдигнал високо в ръка Екскалибур, така го стоварил върху сър Артур, че той едва не паднал на земята. Тогаз и двамата люто се разярили и си нанесли не един и два тежки удара, и Артур изгубил толкова много кръв, та било цяло чудо, че още се държал на крака, ала той бил тъй преизпълнен с мъжество, че по рицарски търпял болките. Сър Аколон пък не изгубил ни капка кръв и бил все така бодър, а сър Артур все повече отпадал и си мислел, че този път наистина ще намери смъртта си, ала въпреки туй си давал вид, че ще издържи, и отблъсквал устрема на Аколон доколкото можел, макар че благодарение на Екскалибур Аколон бил така смел, че нападал все по-дръзко. Ала всички, които ги гледали, казвали, че никога не са виждали друг рицар да се сражава тъй храбро, както Артур, макар да бил изгубил толкоз кръв. И всички го съжалявали, ала двамата братя не желаели да се помирят и рицарите продължили да се сражават яростно. Сетне сър Артур се отдръпнал малко, за да си отдъхне, ала сър Аколон го призовал на бой и рекъл:

— Не е време сега да ти давам почивка!

И с тези думи се втурнал яростно срещу Артур, а сър Артур бил тъй разярен поради пролятата кръв, че стоварил отвисоко меча си върху шлема на Аколон с такава сила, че той едва не паднал наземи. Ала мечът на Артур се строшил под дръжката и паднал в окървавената трева, а ефесът останал в ръката му. И като видял това, сър Артур много се уплашил, че не ще избегне смъртта, ала продължил да се брани с щита си и не отстъпвал, нито имал вид, че е изплашен.