Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 52
Как сър Тристан и Хубавата Изолда пристигнали в Англия и как сър Ланселот ги завел в замъка Веселата стража
Тогава Хубавата Изолда и сър Тристан се качили на кораба и пристигнали по море в тази страна. Ала не били минали още и четири дни, откакто слезли на брега, когато стигнала до тях вест, че крал Артур устройва турнир. Щом чул за турнира, сър Тристан се предрешил, предрешила се и Хубавата Изолда и двамата отишли на турнира. И като стигнали там, видели много рицари да се сражават с копие и меч. И тозчас сър Тристан излязъл на полето и за да приключим разказа накратко, повалил четиринайсет рицари на Кръглата маса.
Когато сър Ланселот съгледал как били повалени тези рицари, приготвил се за двубой със сър Тристан. Ала Хубавата Изолда го видяла как се отправя към полето на турнира. Тогава изпратила на сър Ланселот един пръстен и заръчала да му кажат, че рицарят е сър Тристан Лионски. И като разбрал сър Ланселот, че това е сър Тристан, твърде се зарадвал и не пожелал да влезе в двубой с него. Сетне забелязал накъде поема И препуснал подире му. И тогава двамата от сърце се възрадвали един на друг.
И ТЪЙ, сър Ланселот завел сър Тристан и Хубавата Изолда в своя замък, наречен Веселата стража, който бил завоювал със собствените си ръце. И казал им той да се чувстват там като у дома си. А трябва да знаете, че този замък бил уреден и снабден пребогато, та можел да даде подслон на най-издигнати крале и кралици. И заповядал сър Ланселот на всичките си хора да ги почитат и обичат като него самия.
Подир туй сър Ланселот отишъл при крал Артур и открил на кралица Гуиневир, че рицарят, що толкоз славно се сражавал на последния турнир, бил сър Тристан. И разказал й той още, че с него била Хубавата Изолда, която сър Тристан отвел от Корнуол пряко волята на крал Марк, и тогава кралица Гуиневир открила всичко туй на крал Артур. И като разбрал крал Артур, че сър Тристан се е избавил от крал Марк и е взел със себе си Хубавата Изолда, извънмерна била радостта му. И в чест на сър Тристан крал Артур повелил да известят, че на първи май ще устрои турнир пред замъка Лоназеп, а той бил твърде близо до Веселата стража.
И наредил Артур всички рицари от тези земи, от Корнуол и от Северен Уелс да се сражават срещу рицарите от кралствата Ирландия, Шотландия и останалата част от Уелс, от страната Гор, от Сурлуз, от Листенойз и от Нортъмбърланд и срещу всички васали, що владеели Артурови земи отсам морето. Като чули за този турнир, мнозина рицари се възрадвали, ала мнозина други се опечалили.
— Сър — рекъл сър Ланселот на крал Артур, — знайте, че с тази вест, що повелихте да разгласят, обричате нас, своите приближени, на голяма опасност, понеже мнозина рицари твърде ни завиждат и затуй, като излезем един срещу друг в деня на турнира, не ще бъде лек жребият ни.
— Колкото до това — рекъл Артур, — не ме е грижа, защото така ще изпитаме кой е по-достойният.
И като разбрал сър Ланселот поради каква причина крал Артур устройва този турнир, погрижил се Хубавата Изолда да наблюдава всичко от едно скрито място, както подобавало на сана й.
Сега да разкажем за сър Тристан и Хубавата Изолда, които живеели заедно сред радост и веселие и се развличали с най-чудни забавления. И всеки ден сър Тристан ходел с кон на лов, защото в онези времена той се славел като ненадминат ловец и най-изкусен свирач на рог. Както се разправя в книгата, сър Тристан бил измислил всички чудни названия за всякакъв вид лов и всички напеви и призиви с ловджийския рог; от него сме получили всички термини за лов с ястреби и кой дивеч е добър за лов, и кой не е, и кога как трябва да се тръби с рог — първо, когато се подгони дивечът, после, като се търси, като се настигне, като се убие — и всякакви други сигнали с рог и названия, за които благородните господа, докато свят светува, възхваляват сър Тристан и се молят за душата му.