Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 21
Как по искане на съветниците си крал Марк прокудил сър Тристан от Корнуол за срок от десет години
Тогава кралицата си отишла, ала хрътката не щяла да се отдели от него. Скоро след туй минал оттам крал Марк и хрътката се хвърлила отгоре му и започнала да лае. И веднага сър Андред рекъл:
— Сър, това е сър Тристан. Познах по хрътката.
— Едва ли — рекъл кралят. — Не ми се вярва.
Сетне кралят го запитал в името на честта му кой е и как се казва.
— Кълна се в Бога — рекъл той, — името ми е сър Тристан Лионски. А сега нравете с мен каквото желаете.
— Ах — рекъл кралят, — жалко, че разсъдъкът ви се възвърна.
И тогава свикал васалите си, та да осъдят сър Тристан на смърт. Ала мнозина от васалите му не били съгласни с това, особено сенешалът сър Динас и сър Фергус. И тъй, по всеобщо решение сър Тристан бил прокуден от страната за срок от десет години и той се заклел над Библията пред краля и васалите, че ще се подчини. И така бил принуден да напусне Корнуол и много васали го изпроводили до кораба му и някои от тях били негови приятели, а други — негови врагове.
И дошъл в туй време един рицар от двора на крал Артур, името му било сър Динадан[1], и попитал къде е сър Тристан, тъй като идвал да търси тъкмо него. Тогава му го показали да язди в пълно въоръжение, поел на път за кораба.
— Любезни рицарю — рекъл сър Динадан, — преди да заминете оттук, желая да влезете в двубой с мен.
— На драго сърце — отвърнал сър Тристан, — стига тези лордове да ми разрешат.
И тъй, васалите се съгласили, а двамата препуснали един срещу друг и сър Тристан повалил сър Динадан. Тогава той помолил сър Тристан да му разреши да се присъедини към дружината му.
— Добре сте дошли — отвърнал сър Тристан.
И тъй, яхнали те конете си и поели заедно към корабите. И когато сър Тристан бил готов да отплава, рекъл:
— Предайте моите почитания на крал Марк и на всичките ми врагове и им кажете, че ще се върна, когато дойде денят. Добре бях възнаграден за това, че се сражавах със сър Мархаус и избавих цялото кралство от тежка дан. И добре бях възнаграден за старанията и усилията, които положих, за да доведа от Ирландия кралица Изолда, и за всички трудности по време на това пътешествие, за опасностите, на които се изложих по обратния път, за да освободя кралица Изолда от Замъка на сълзите; и добре бях възнаграден за това, че в двубой със сър Блеоберис защитих съпругата на сър Сегуарид; и добре бях възнаграден за това, че се сражавах за честта на крал Агуизанс, бащата на Хубавата Изолда, срещу сър Бламор де Ганис; и добре бях възнаграден за това, че повалих храбрия рицар сър Ламорак Уелски по настояване на крал Марк; и добре бях възнаграден за това, че се сражавах срещу Краля със стоте рицари и срещу краля на Северен Уелс, които щяха да покорят Корнуол, ала аз ги победих; и добре бях възнаграден за това, че убих могъщия великан Таулас, и за много други подвизи, които извърших за крал Марк, сега получих наградата си. И кажете на крал Марк, че мнозина благородни рицари на Кръглата маса пощадиха живота на неговите васали заради мен. Не получих заслужената награда и за това, че се сражавах със сър Паломид и избавих кралица Изолда от него, а тогава крал Марк каза пред всичките си васали, че ме чака по-добра награда.
И с тези думи той отплавал.