Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 69
Как сър Тристан бил повален от коня от сър Ланселот и как после сър Тристан повалил крал Артур
Чули се тогава викове на вестители и на всякакъв народ: „Зеленият рицар, се сражава чудесно и надви цялата дружина на Оркни.“ И после оповестили, че сър Тристан на врания кон е победил с копие и меч трийсет рицари, а сър Паломид е повалил двайсет рицари. И повечето от тези петдесет рицари били от рода на крал Артур и се славели като изпитани воини.
— Кълна се в Бога — рекъл крал Артур на сър Ланселот, — голям позор е за нас да гледаме как тези четирима рицари побеждават един подир друг толкова много мои рицари. Затова пригответе се да се сражаваме с тях.
— Сър — рекъл сър Ланселот, — не забравяйте, че между тях има двама отлични рицари и не е достойно да влезем в бой с тях, тъй като те днес понесоха не малко изпитания.
— Въпреки това — отвърнал Артур — ще си отмъстя, затуй вземете със себе си сър Блеоберис и сър Ектор, а аз ще бъда четвъртият.
— Сър — рекъл сър Ланселот, — скоро ще бъда готов, а също и брат ми Ектор и братовчед ми сър Блеоберис.
И като се въоръжили и яхнали конете си, сър Артур рекъл на сър Ланселот:
— Сега изберете с кого ще се сражавате.
— Сър — рекъл сър Ланселот, — ще се сражавам със зеления рицар на врания кон (това бил сър Тристан), братовчед ми сър Блеоберис ще влезе в бой със зеления рицар на белия кон (това бил сър Паломид), а брат ми Ектор ще премери сили със зеления рицар на другия бял кон (това бил сър Гарет).
— Тогава аз трябва да се сражавам със зеления рицар на пъстрия кон — рекъл сър Артур. (А това бил сър Динадан.)
— А сега всеки да се погрижи за противника си — рекъл сър Ланселот.
И те препуснали заедно напред. И сър Ланселот се спуснал срещу сър Тристан и го ударил по щита с такава сила, че го съборил на земята с все коня. Ала сър Ланселот мислел, че това е сър Паломид, и отминал. После сър Блеоберис се спуснал срещу сър Паломид и го ударил с такава мощ по щита, че сър Паломид и белият му кон рухнали на земята. Сетне сър Ектор ударил сър Гарет така силно, че той паднал от коня. А благородният крал Артур се спуснал срещу сър Динадан и го повалил от седлото. Тогава всички взели да викат, че зелените рицари са победени.
Когато кралят на Северен Уелс видял, че сър Тристан е повален, спомнил си какви славни подвизи бил извършил този рицар. Тогава свикал много рицари, защото обичаят и редът бил такъв, че ако един повален рицар не може да възседне пак коня си с помощта на своите другари или със собствени сили, той ще бъде пленник на онези, които са го повалили.
И тъй, кралят на Северен Уелс препуснал право към сър Тристан и като стигнал при него, тозчас слязъл от коня си, подал поводите на сър Тристан и рекъл:
— Благородни рицарю, не знам от кои земи си дошъл, ала заради славните подвизи, що извърши днес, вземи моя кон, а мен остави да се защитя пешком доколкото е по силите ми. Защото, кълна се в Христа, ти повече заслужаваш моя кон, отколкото аз самият.
— Сполай ви — рекъл сър Тристан — и ако мога, ще ви се отплатя. Ала гледайте да не се отдалечавате оттук, защото, уверен съм, скоро ще ви доведа друг кон.
И с тези думи сър Тристан яхнал коня и се хвърлил срещу крал Артур, а сетне му нанесъл такъв удар с меча си, че крал Артур не могъл да се задържи на седлото. Тогава сър Тристан дал коня му на краля на Северен Уелс. И тозчас около крал Артур се струпали мнозина рицари да му помогнат да яхне пак кон, ала сър Паломид не им позволил да сторят това, а всекиго посрещал с меч като най-храбър рицар.
И в туй време сър Тристан се хвърлил сред най-лютия бой, повалял рицари наляво и надясно и смъквал шлемове и най-подир си пробил път към шатъра си, а сър Паломид оставил да се бие пешком. После сър Тристан взел друг кон и се предрешил целия в червено — от доспехите до сбруята.