Томас Малори
Смъртта на Артур (308)

Глава 69

Как сър Тристан бил повален от коня от сър Ланселот и как после сър Тристан повалил крал Артур

Чули се тогава викове на вестители и на всякакъв народ: „Зеленият рицар, се сражава чудесно и надви цялата дружина на Оркни.“ И после оповестили, че сър Тристан на врания кон е победил с копие и меч трийсет рицари, а сър Паломид е повалил двайсет рицари. И повечето от тези петдесет рицари били от рода на крал Артур и се славели като изпитани воини.

— Кълна се в Бога — рекъл крал Артур на сър Ланселот, — голям позор е за нас да гледаме как тези четирима рицари побеждават един подир друг толкова много мои рицари. Затова пригответе се да се сражаваме с тях.

— Сър — рекъл сър Ланселот, — не забравяйте, че между тях има двама отлични рицари и не е достойно да влезем в бой с тях, тъй като те днес понесоха не малко изпитания.

— Въпреки това — отвърнал Артур — ще си отмъстя, затуй вземете със себе си сър Блеоберис и сър Ектор, а аз ще бъда четвъртият.

— Сър — рекъл сър Ланселот, — скоро ще бъда готов, а също и брат ми Ектор и братовчед ми сър Блеоберис.

И като се въоръжили и яхнали конете си, сър Артур рекъл на сър Ланселот:

— Сега изберете с кого ще се сражавате.

— Сър — рекъл сър Ланселот, — ще се сражавам със зеления рицар на врания кон (това бил сър Тристан), братовчед ми сър Блеоберис ще влезе в бой със зеления рицар на белия кон (това бил сър Паломид), а брат ми Ектор ще премери сили със зеления рицар на другия бял кон (това бил сър Гарет).

— Тогава аз трябва да се сражавам със зеления рицар на пъстрия кон — рекъл сър Артур. (А това бил сър Динадан.)

— А сега всеки да се погрижи за противника си — рекъл сър Ланселот.

И те препуснали заедно напред. И сър Ланселот се спуснал срещу сър Тристан и го ударил по щита с такава сила, че го съборил на земята с все коня. Ала сър Ланселот мислел, че това е сър Паломид, и отминал. После сър Блеоберис се спуснал срещу сър Паломид и го ударил с такава мощ по щита, че сър Паломид и белият му кон рухнали на земята. Сетне сър Ектор ударил сър Гарет така силно, че той паднал от коня. А благородният крал Артур се спуснал срещу сър Динадан и го повалил от седлото. Тогава всички взели да викат, че зелените рицари са победени.

Когато кралят на Северен Уелс видял, че сър Тристан е повален, спомнил си какви славни подвизи бил извършил този рицар. Тогава свикал много рицари, защото обичаят и редът бил такъв, че ако един повален рицар не може да възседне пак коня си с помощта на своите другари или със собствени сили, той ще бъде пленник на онези, които са го повалили.

И тъй, кралят на Северен Уелс препуснал право към сър Тристан и като стигнал при него, тозчас слязъл от коня си, подал поводите на сър Тристан и рекъл:

— Благородни рицарю, не знам от кои земи си дошъл, ала заради славните подвизи, що извърши днес, вземи моя кон, а мен остави да се защитя пешком доколкото е по силите ми. Защото, кълна се в Христа, ти повече заслужаваш моя кон, отколкото аз самият.

— Сполай ви — рекъл сър Тристан — и ако мога, ще ви се отплатя. Ала гледайте да не се отдалечавате оттук, защото, уверен съм, скоро ще ви доведа друг кон.

И с тези думи сър Тристан яхнал коня и се хвърлил срещу крал Артур, а сетне му нанесъл такъв удар с меча си, че крал Артур не могъл да се задържи на седлото. Тогава сър Тристан дал коня му на краля на Северен Уелс. И тозчас около крал Артур се струпали мнозина рицари да му помогнат да яхне пак кон, ала сър Паломид не им позволил да сторят това, а всекиго посрещал с меч като най-храбър рицар.

И в туй време сър Тристан се хвърлил сред най-лютия бой, повалял рицари наляво и надясно и смъквал шлемове и най-подир си пробил път към шатъра си, а сър Паломид оставил да се бие пешком. После сър Тристан взел друг кон и се предрешил целия в червено — от доспехите до сбруята.