Томас Малори
Смъртта на Артур (77)

Глава 15

Как Вълшебницата Морган спасила един рицар, когото щели да удавят, и как крал Артур се върнал у дома

После Морган ги запитала:

— Видяхте ли брат ми Артур?

— Да — отвърнали рицарите, — видяхме го добре и сама щяхте да се уверите в това, защото войнственият израз на лицето му щеше да ни накара да избягаме, ако можехме да мръднем от мястото си.

— Вярвам ви — рекла Морган.

И поела тя отново на път и скоро срещнала рицар, който носел на седлото пред себе си друг рицар с вързани ръце и крака и с кърпа на очите и отивал да го удави в един кладенец. И като видяла вързания рицар, тя попитала:

— Какво ще правите с този рицар?

— Господарко — отвърнал рицарят, — ще го удавя.

— По каква причина? — попитала тя.

— Защото го заварих с жена ми. Затуй и нея скоро я чака същата смърт.

— Би било жалко — рекла тя. — А вие, рицарю, какво ще кажете? Вярно ли е това, което чувам за вас? — запитала тя рицаря, когото щели да давят.

— Не, уверявам ви, господарко, той не говори истината.

— Откъде идвате — запитала Вълшебницата Морган — и от кои земи сте?

— Аз съм от двора на крал Артур и името ми е Манасен, братовчед на Аколон Галски.

— Вярвам ви — рекла тя. — От любов към него ще ви спася, а вашия враг ще го сполети участта, която готвеше за вас.

И тъй, Манасен бил освободен, а другият рицар — вързан. И Манасен му взел оръжието и бронята и сам се облякъл в нея, качил се на коня му, преметнал рицаря на седлото пред себе си и като отишъл при кладенеца, хвърлил го вътре и го удавил. Сетне се върнал при Морган и я запитал иска ли да прати някаква вест на крал Артур.

— Кажете му, че ви избавих не от любов към него, а от любов към Аколон, и му кажете още, че додето мога да превръщам себе си и тези, които са с мен, е камъни, не се боя от него. И нека знае, че мога и много повече да сторя, когато му дойде времето.

Сетне се отправила към страната Гор, дето била посрещната с най-големи почести. И укрепила там крепостите и градовете си, тъй като все се страхувала от крал Артур.

И когато кралят си починал добре в манастира, върнал се в Камелот, а кралицата и васалите много се зарадвали на завръщането му. И като чули за странните приключения, които вече разказахме, удивили се от коварството на Вълшебницата Морган и мнозина рицари настоявали да бъде изгорена на клада. Тогаз в двора пристигнал Манасен и разправил на краля какво се случило с него.

— Няма що — рекъл кралят, — добра сестра имам. Ала така ще й отмъстя, ако съм жив, че целият християнски свят ще заговори за това.

И ето че на другата сутрин дошла при краля една девица, изпратена от Морган, и донесла богато украсена мантия, каквато не били виждали до този ден в двора — цялата покрита с безценни камъни, и по-скъпи камъни кралят никога не бил виждал. И рекла девицата:

— Тази мантия ви я изпраща вашата сестра и моли да приемете този дар от нея. И ако с нещо ви е разгневила, готова е да изкупи вината си когато пожелаете.

И като видял мантията, кралят много я харесал, ала нищо не казал.