Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 29

За сватбата на крал Марк и Хубавата Изолда, за дамата Брагуейн и за сър Паломид

И тъй, станала скоро венчавката сред разкош и тържественост. Ала както се разказва във френската книга, сър Тристан и Хубавата Изолда се обичали все по-силно. И обявен бил голям турнир на този ден и много лордове и дами присъствали на празника, ала сър Тристан се прославил повече от всички.

Много дни наред продължили празненствата, а като свършили, две дами от свитата на кралица Изолда решили от омраза и завист да погубят лейди Брагуейн, която била прислужница и довереница на Хубавата Изолда. Изпратили я те в гората да събира билки и там я издебнали, привързали я здраво за ръцете и краката към едно дърво и стояла тя така цели три дни. Ала за щастие най-подир сър Паломид намерил лейди Брагуейн, избавил я от смърт и я завел в един женски манастир, за да се посъвземе.

Когато кралица Изолда видяла, че прислужницата и я няма, горчиво се наскърбила, защото от всички жени на света най-много обичала нея, тъй като само лейди Брагуейн я била последвала от родината й. И тъй, един ден кралица Изолда отишла да се разходи в гората и да се разтуши и като стигнала до един извор, седнала и започнала да плаче.

Явил се тогава пред нея ненадейно Паломид и като чул жалбите й, рекъл:

— Господарко моя Изолда, ако обещаете да изпълните едно мое желание, ще ви доведа лейди Брагуейн здрава и читава.

И кралицата така се зарадвала на предложението му, че без много да му мисли, начаса обещала да му даде всичко, каквото поиска.

— Тъй да бъде, господарко моя — рекъл Паломид, — вярвам, че ще изпълните обещанието си и ако почакате тук половин час, ще ви я доведа.

— Ще ви чакам — отвърнала Хубавата Изолда.

Тогава сър Паломид препуснал с коня си към манастира и скоро стигнал при лейди Брагуейн. Ала на нея никак не й се искало да се върне отново в замъка, тъй като поради любовта си към кралицата излагала на опасност живота си. Въпреки това, макар и с нежелание, тя тръгнала със сър Паломид и отишла при кралицата. И когато кралицата я видяла, зарадвала се извънмерно.

— А сега, господарко моя — рекъл Паломид, — помиете обещанието си, защото аз изпълних своето.

— Сър Паломид — рекла кралицата, — не знам какво е вашето желание, ала искам да ви кажа, че макар и така щедро да се врекох, не съм мислила, че ще е нещо недостойно, и ви предупреждавам — не ще сторя нищо недостойно.

— Господарко — отвърнал сър Паломид, — сега няма да ви открия какво искам, ала пред моя крал, съпруга ви, ще чуете желанието ми и ще трябва да го изпълните, понеже ми дадохте дума.

И тогава кралицата си тръгнала и се върнала в замъка при краля, а сър Паломид яздел подир нея.

И когато сър Паломид се явил пред краля, рекъл му:

— Кралю, моля ви като справедлив крал да отсъдите право.

— Кажете ми каква е жалбата ви — отвърнал кралят — и ще получите справедливост.