Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 29
За сватбата на крал Марк и Хубавата Изолда, за дамата Брагуейн и за сър Паломид
И тъй, станала скоро венчавката сред разкош и тържественост. Ала както се разказва във френската книга, сър Тристан и Хубавата Изолда се обичали все по-силно. И обявен бил голям турнир на този ден и много лордове и дами присъствали на празника, ала сър Тристан се прославил повече от всички.
Много дни наред продължили празненствата, а като свършили, две дами от свитата на кралица Изолда решили от омраза и завист да погубят лейди Брагуейн, която била прислужница и довереница на Хубавата Изолда. Изпратили я те в гората да събира билки и там я издебнали, привързали я здраво за ръцете и краката към едно дърво и стояла тя така цели три дни. Ала за щастие най-подир сър Паломид намерил лейди Брагуейн, избавил я от смърт и я завел в един женски манастир, за да се посъвземе.
Когато кралица Изолда видяла, че прислужницата и я няма, горчиво се наскърбила, защото от всички жени на света най-много обичала нея, тъй като само лейди Брагуейн я била последвала от родината й. И тъй, един ден кралица Изолда отишла да се разходи в гората и да се разтуши и като стигнала до един извор, седнала и започнала да плаче.
Явил се тогава пред нея ненадейно Паломид и като чул жалбите й, рекъл:
— Господарко моя Изолда, ако обещаете да изпълните едно мое желание, ще ви доведа лейди Брагуейн здрава и читава.
И кралицата така се зарадвала на предложението му, че без много да му мисли, начаса обещала да му даде всичко, каквото поиска.
— Тъй да бъде, господарко моя — рекъл Паломид, — вярвам, че ще изпълните обещанието си и ако почакате тук половин час, ще ви я доведа.
— Ще ви чакам — отвърнала Хубавата Изолда.
Тогава сър Паломид препуснал с коня си към манастира и скоро стигнал при лейди Брагуейн. Ала на нея никак не й се искало да се върне отново в замъка, тъй като поради любовта си към кралицата излагала на опасност живота си. Въпреки това, макар и с нежелание, тя тръгнала със сър Паломид и отишла при кралицата. И когато кралицата я видяла, зарадвала се извънмерно.
— А сега, господарко моя — рекъл Паломид, — помиете обещанието си, защото аз изпълних своето.
— Сър Паломид — рекла кралицата, — не знам какво е вашето желание, ала искам да ви кажа, че макар и така щедро да се врекох, не съм мислила, че ще е нещо недостойно, и ви предупреждавам — не ще сторя нищо недостойно.
— Господарко — отвърнал сър Паломид, — сега няма да ви открия какво искам, ала пред моя крал, съпруга ви, ще чуете желанието ми и ще трябва да го изпълните, понеже ми дадохте дума.
И тогава кралицата си тръгнала и се върнала в замъка при краля, а сър Паломид яздел подир нея.
И когато сър Паломид се явил пред краля, рекъл му:
— Кралю, моля ви като справедлив крал да отсъдите право.
— Кажете ми каква е жалбата ви — отвърнал кралят — и ще получите справедливост.