Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 4

Как сър Ланселот убил сър Колгреванс и надянал доспехите му, а сетне убил сър Агравейн и дванайсет негови другари

С тези думи сър Ланселот увил плаща здраво и плътно около ръката си. А в туй време онези били взели от залата тежка пейка и с нея налитали върху вратата.

— Любезни лордове — рекъл сър Ланселот, — престанете с този шум и трясък. Аз сам ще отворя вратата, а сетне правете с мен каквото пожелаете.

— Хайде тогава, отвори — рекли те, — защото няма полза да се биеш против всички ни. Пусни ни в покоите и ние ще пощадим живота ти, додето се върне крал Артур.

И тозчас сър Ланселот вдигнал резето на вратата, ала с лявата си ръка я придържал, та през процепа да не може да влезе повече от един човек. И ето че в миг смело прекрачил вътре храбър рицар, едър и снажен мъж на име Колгреванс от Гор, и с все сила замахнал да посече сър Ланселот с меч. Ала той отбил удара и на свой ред така го блъснал по шлема, че онзи се стоварил мъртъв на прага.

Тогава сър Ланселот с голяма сила издърпал мъртвия рицар в покоите и с помощта на кралицата и дамите й бързо надянал доспехите на сър Колгреванс. А сър Агравейн и сър Мордред все стояли пред вратата и викали:

— Изменнико, излез от покоите на кралицата!

— Спрете тези крясъци — рекъл сър Ланселот на сър Агравейн, — защото трябва да знаете, сър Агравейн, че тази нощ не ще ме плените. Затуй съветвам всички ви да се махнете от вратата на тези покои и да престанете да викате и да клеветите. Давам ви честната си рицарска дума, че ако си идете и не вдигате повече шум, утре ще се явим всички заедно пред краля и тогава ще видим кой измежду вас ще ме обвини в измяна. И аз ще ви отговоря, както подобава на рицар, че дойдох тук при кралицата без зъл умисъл, и ще го докажа и защитя със собствените си ръце в бой с вас.

— Срам и позор, предателю! — рекли сър Агравейн и сър Мордред. — Ще те хванем, та макар и пряко волята ти. И тогава, ако искаме, ще те убием. Защото трябва да знаеш, че крал Артур ни даде правото да те убием или да те пощадим.

— Аха, лордове — рекъл сър Ланселот, — ето какво било милосърдието ви! Щом е тъй, бранете се!

И сър Ланселот в миг отворил вратата на покоите, смело и безстрашно пристъпил сред тях и с първия удар убил сър Агравейн. И не след дълго повалил мъртви на земята всичките му дванайсет другари, тъй като никой от тях не могъл да устои дори срещу един негов удар. И наранил сър Ланселот също и сър Мордред и той побягнал с все сили.

Тогава сър Ланселот се обърнал към кралицата и рекъл:

— Повелителко моя, трябва да знаете, че дойде краят на нашата вярна любов, защото от днес насетне крал Артур ще бъде мой враг. Затуй, господарко, ако желаете да дойдете с мен, аз ще ви избавя от всякакви опасности.

— Не ще постъпите мъдро — рекла кралицата, — защото, струва ми се, твърде много беди причинихте вече, та засега най-добре ще е да спрете дотук. А ако утре видите, че ме водят на кладата, тогава ме избавете както намерите за добре.

— Ще го сторя — рекъл сър Ланселот. — Вярвайте ми, че додето има живот в мен, не ще ви оставя в беда.

Сетне я целунал и двамата си разменили пръстени. И тъй, сър Ланселот се простил с кралицата и се върнал у дома си.