Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 4
Как сър Ланселот убил сър Колгреванс и надянал доспехите му, а сетне убил сър Агравейн и дванайсет негови другари
С тези думи сър Ланселот увил плаща здраво и плътно около ръката си. А в туй време онези били взели от залата тежка пейка и с нея налитали върху вратата.
— Любезни лордове — рекъл сър Ланселот, — престанете с този шум и трясък. Аз сам ще отворя вратата, а сетне правете с мен каквото пожелаете.
— Хайде тогава, отвори — рекли те, — защото няма полза да се биеш против всички ни. Пусни ни в покоите и ние ще пощадим живота ти, додето се върне крал Артур.
И тозчас сър Ланселот вдигнал резето на вратата, ала с лявата си ръка я придържал, та през процепа да не може да влезе повече от един човек. И ето че в миг смело прекрачил вътре храбър рицар, едър и снажен мъж на име Колгреванс от Гор, и с все сила замахнал да посече сър Ланселот с меч. Ала той отбил удара и на свой ред така го блъснал по шлема, че онзи се стоварил мъртъв на прага.
Тогава сър Ланселот с голяма сила издърпал мъртвия рицар в покоите и с помощта на кралицата и дамите й бързо надянал доспехите на сър Колгреванс. А сър Агравейн и сър Мордред все стояли пред вратата и викали:
— Изменнико, излез от покоите на кралицата!
— Спрете тези крясъци — рекъл сър Ланселот на сър Агравейн, — защото трябва да знаете, сър Агравейн, че тази нощ не ще ме плените. Затуй съветвам всички ви да се махнете от вратата на тези покои и да престанете да викате и да клеветите. Давам ви честната си рицарска дума, че ако си идете и не вдигате повече шум, утре ще се явим всички заедно пред краля и тогава ще видим кой измежду вас ще ме обвини в измяна. И аз ще ви отговоря, както подобава на рицар, че дойдох тук при кралицата без зъл умисъл, и ще го докажа и защитя със собствените си ръце в бой с вас.
— Срам и позор, предателю! — рекли сър Агравейн и сър Мордред. — Ще те хванем, та макар и пряко волята ти. И тогава, ако искаме, ще те убием. Защото трябва да знаеш, че крал Артур ни даде правото да те убием или да те пощадим.
— Аха, лордове — рекъл сър Ланселот, — ето какво било милосърдието ви! Щом е тъй, бранете се!
И сър Ланселот в миг отворил вратата на покоите, смело и безстрашно пристъпил сред тях и с първия удар убил сър Агравейн. И не след дълго повалил мъртви на земята всичките му дванайсет другари, тъй като никой от тях не могъл да устои дори срещу един негов удар. И наранил сър Ланселот също и сър Мордред и той побягнал с все сили.
Тогава сър Ланселот се обърнал към кралицата и рекъл:
— Повелителко моя, трябва да знаете, че дойде краят на нашата вярна любов, защото от днес насетне крал Артур ще бъде мой враг. Затуй, господарко, ако желаете да дойдете с мен, аз ще ви избавя от всякакви опасности.
— Не ще постъпите мъдро — рекла кралицата, — защото, струва ми се, твърде много беди причинихте вече, та засега най-добре ще е да спрете дотук. А ако утре видите, че ме водят на кладата, тогава ме избавете както намерите за добре.
— Ще го сторя — рекъл сър Ланселот. — Вярвайте ми, че додето има живот в мен, не ще ви оставя в беда.
Сетне я целунал и двамата си разменили пръстени. И тъй, сър Ланселот се простил с кралицата и се върнал у дома си.