Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 12
Как сър Тристан поел на път невъоръжен и как срещнал сър Паломид, как двамата връхлетели един връз друг и как сър Паломид се въздържал от двубоя
И тъй, дошъл денят сър Тристан да се раздели с Хубавата Изолда и тя изпратила четирима рицари с него, ала след половин миля той ги върнал назад. И след още една миля сър Тристан съгледал пред себе си сър Паломид, който бил повалил един рицар и той лежал наземи почти смъртно ранен. Тогава сър Тристан се разкаял, че не е въоръжен, и се спрял.
Ала сър Паломид го забелязал и викнал с висок глас:
— Сър Тристан, ето че отново се срещаме и затуй, преди да се разделим, ще решим старите си спорове.
— Колкото до това — рекъл сър Тристан, — никой християнин до ден-днешен не би могъл да се похвали, че съм побягнал от него. И добре да знаете, сър Паломид, че и вие, който сте сарацин, никога не ще можете да се похвалите, че сър Тристан Лионски е обърнал гръб пред вас.
И с тези думи сър Тристан пришпорил коня си и с все сили се втурнал към сър Паломид и строшил о него копието си на сто парчета. И тозчас сър Тристан изтеглил меч, а сетне обърнал коня си и нанесъл шест тежки удара по шлема на сър Паломид. А сър Паломид стоял неподвижно, гледал сър Тристан и се чудел на безумието и безразсъдството му.
И тогава сър Паломид си рекъл: „Ако сър Тристан носеше доспехи, трудно бих го накарал да сложи край на този двубой, ала ако сега се обърна и го убия, ще срещна само хули, дето и да ида.“
В туй време сър Тристан проговорил и рекъл:
— Малодушни рицарю, какво си намислил? Защо не се сражаваш с мен? Бъди сигурен, че ще устоя на всичката ти злоба.
— Ах, сър Тристан — отвърнал Паломид, — твърде добре знаеш, че за мен ще е позор да се бия с теб, защото ти си без ризница, а аз съм напълно въоръжен, и ако те убия, ще се покрия с безчестие. И твърде добре знаеш, че неведнъж съм се уверявал в силата ти и в твоята готовност да устоиш на всеки храбър рицар.
— Това е истина — рекъл сър Тристан. — Разбирам благородството ти.
— Добра дума изрекохте — отвърнал сър Паломид. — А сега ви моля, отговорете на въпроса, който ще ви задам.
— Питайте — рекъл сър Тристан — и ще научите истината, кълна се в Бога.
— Да кажем — рекъл сър Паломид, — че вие бяхте напълно въоръжен, както съм аз, а аз бях без доспехи, както сте вие, как бихте постъпили спрямо мен в името на рицарската чест?
— А — рекъл сър Тристан, — сега разбирам, сър Паломид, че искате сам да произнеса присъда над себе си. Ала Бог ми е свидетел, знайте, че онова, което ще река, не ще го река от страх пред вашата сила, и ето какво е то: вървете си по пътя, тъй като не желая да се сражавам с вас.
— Нито пък аз — отвърнал Паломид — и затуй вървете си по пътя.
— Колкото до това, аз сам ще реша дали ще си вървя, или ще остана — рекъл сър Тристан. — Ала едно ми е чудно, сър Паломид, защо вие, който сте такъв храбър рицар, не желаете да се покръстите, а брат ви, сър Сафер, отдавна е християнин.