Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 3

Как сър Ланселот се разсърдил, че е споделил ложето на Елейн, и как тя родила Галахад

И щом отворил прозореца, магията се разтурила и той разбрал, че е съгрешил.

— Горко ми — рекъл той, — защо доживях този ден! Опозорен съм навеки. — Сетне грабнал меча и рекъл: — Изменнице, коя си ти, дето ме примами да споделя ложето ти тази нощ? Ей тук ще умреш от моята ръка.

Тогава хубавата Елейн скочила от постелята и както била съвсем гола, коленичила пред сър Ланселот и рекла:

— Любезни и благородни рицарю, който си от кралска кръв, моля те, имай милост към мен и понеже се славиш като най-благородния рицар на света, не ме убивай, защото нося от теб в утробата си онзи, който ще израсне като най-силния рицар на света.

— Ах, коварна невернице — рекъл сър Ланселот, — защо ме измами? Кажи ми, коя си ти?

— Сър — отвърнала тя, — аз съм Елейн, дъщерята на крал Пелес.

— Щом е тъй — рекъл сър Ланселот, — ще ти простя.

И той я прегърнал и целунал, защото тя била твърде хубава, а също мила и млада, и толкоз умна, че малко благородни дами можели да се мерят с нея.

— Бог ми е свидетел — рекъл сър Ланселот, — на теб не мога да се сърдя, ала ако намеря тази, дето ме омая и с вълшебствата си измами и теб, и мен, онази лейди Бризен, главата й ще падне заради тези магии, защото никога до днес рицар не е бил тъй коварно измамван, както бях измамен аз тази нощ.

Тогава тя рекла:

— Господарю сър Ланселот, умолявам ви, идвайте пак при мен, когато можете, защото аз се подчиних на пророчеството, за което научих от баща си. И по негова воля и за да се изпълни това пророчество, пожертвах най-голямото богатство и цвета на младостта си — своето девство, което никога вече не ще си възвърна. Затова, благородни рицарю, помнете ме с добро.

И тогава сър Ланселот се облякъл, сложил доспехите си, а сетне нежно се простил с младата лейди Елейн и си тръгнал оттам, та поел към замъка Корбин[1], дето бил баща й.

И когато й дошло времето, тя родила хубав син и го кръстила Галахад. И трябва да знаете, че детето било отгледано с много грижи, а му дали име Галахад, защото сър Ланселот така бил кръстен на купела, ала по-късно Владетелката на езерото го нарекла сър Ланселот от Езерото[2].

И тъй, след като дамата родила и се черкувала, дошъл при нея един рицар на име сър Бромел ла Плеш, който бил могъщ лорд и отдавна любел тази дама и искал да се ожени за нея. И като не можела по никакъв начин да го отклони от желанието му, един ден тя му рекла:

— Трябва да знаете, благородни рицарю, че не мога да ви любя, защото сърцето ми принадлежи на най-славния рицар на света.

— Кой е той? — запитал сър Бромел.

— Сър — рекла тя, — той е сър Ланселот от Езерото, него любя аз и затова не ме увещавайте повече.

— Тъй да бъде — рекъл сър Бромел. — Ала щом ми открихте причината, знайте, че не ще се радвате дълго на любовта на сър Ланселот, защото аз ще го убия, дето и да го срещна.

— Сър — рекла лейди Елейн, — не го погубвайте с коварство.

— Помнете ми думата, господарко моя — рекъл Бромел, — кълна се, че дванайсет месеца ще вардя моста Корбин, за да не може сър Ланселот нито да дойде при вас, нито да си иде, без да се сражава с мен.

Бележки

[1] Тук за пръв път Малори споменава името на замъка, в който се намира Светия граал. Според една хипотеза „Корбин“ произлиза от фр. „cor benoit“ — „благословен рог, рог на изобилието“.

[2] Историята за раждането и детството на Ланселот е разказана във френския прозаичен роман „Ланселот“. Очевидно Малори я смята за общоизвестна.