Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 3
Как сър Ланселот се разсърдил, че е споделил ложето на Елейн, и как тя родила Галахад
И щом отворил прозореца, магията се разтурила и той разбрал, че е съгрешил.
— Горко ми — рекъл той, — защо доживях този ден! Опозорен съм навеки. — Сетне грабнал меча и рекъл: — Изменнице, коя си ти, дето ме примами да споделя ложето ти тази нощ? Ей тук ще умреш от моята ръка.
Тогава хубавата Елейн скочила от постелята и както била съвсем гола, коленичила пред сър Ланселот и рекла:
— Любезни и благородни рицарю, който си от кралска кръв, моля те, имай милост към мен и понеже се славиш като най-благородния рицар на света, не ме убивай, защото нося от теб в утробата си онзи, който ще израсне като най-силния рицар на света.
— Ах, коварна невернице — рекъл сър Ланселот, — защо ме измами? Кажи ми, коя си ти?
— Сър — отвърнала тя, — аз съм Елейн, дъщерята на крал Пелес.
— Щом е тъй — рекъл сър Ланселот, — ще ти простя.
И той я прегърнал и целунал, защото тя била твърде хубава, а също мила и млада, и толкоз умна, че малко благородни дами можели да се мерят с нея.
— Бог ми е свидетел — рекъл сър Ланселот, — на теб не мога да се сърдя, ала ако намеря тази, дето ме омая и с вълшебствата си измами и теб, и мен, онази лейди Бризен, главата й ще падне заради тези магии, защото никога до днес рицар не е бил тъй коварно измамван, както бях измамен аз тази нощ.
Тогава тя рекла:
— Господарю сър Ланселот, умолявам ви, идвайте пак при мен, когато можете, защото аз се подчиних на пророчеството, за което научих от баща си. И по негова воля и за да се изпълни това пророчество, пожертвах най-голямото богатство и цвета на младостта си — своето девство, което никога вече не ще си възвърна. Затова, благородни рицарю, помнете ме с добро.
И тогава сър Ланселот се облякъл, сложил доспехите си, а сетне нежно се простил с младата лейди Елейн и си тръгнал оттам, та поел към замъка Корбин[1], дето бил баща й.
И когато й дошло времето, тя родила хубав син и го кръстила Галахад. И трябва да знаете, че детето било отгледано с много грижи, а му дали име Галахад, защото сър Ланселот така бил кръстен на купела, ала по-късно Владетелката на езерото го нарекла сър Ланселот от Езерото[2].
И тъй, след като дамата родила и се черкувала, дошъл при нея един рицар на име сър Бромел ла Плеш, който бил могъщ лорд и отдавна любел тази дама и искал да се ожени за нея. И като не можела по никакъв начин да го отклони от желанието му, един ден тя му рекла:
— Трябва да знаете, благородни рицарю, че не мога да ви любя, защото сърцето ми принадлежи на най-славния рицар на света.
— Кой е той? — запитал сър Бромел.
— Сър — рекла тя, — той е сър Ланселот от Езерото, него любя аз и затова не ме увещавайте повече.
— Тъй да бъде — рекъл сър Бромел. — Ала щом ми открихте причината, знайте, че не ще се радвате дълго на любовта на сър Ланселот, защото аз ще го убия, дето и да го срещна.
— Сър — рекла лейди Елейн, — не го погубвайте с коварство.
— Помнете ми думата, господарко моя — рекъл Бромел, — кълна се, че дванайсет месеца ще вардя моста Корбин, за да не може сър Ланселот нито да дойде при вас, нито да си иде, без да се сражава с мен.