Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 5

Как, след като бил изцелен и си възвърнал разсъдъка, сър Ланселот почувствал срам и как Елейн поискала за него един замък

И когато сър Ланселот видял крал Пелес и Елейн, твърде се засрамил и рекъл:

— О, Иисусе Христе, как попаднах тук? За Бога, господарю, кажете ми как попаднах тук?

— Сър — рекла лейди Елейн, — вие дойдохте в тези земи обезумял и изгубил разсъдъка си и тук ви смятаха за малоумен. И никой не знаеше кой сте, додето една моя приближена случайно не ме доведе при вас, както спяхте край бистър извор, и щом ви видях, познах ви. Тогава разкрих всичко на баща си и ви донесохме тук при този свещен съсъд и благодарение на него бяхте изцелен.

— О, милостиви Иисусе — рекъл сър Ланселот, — ако това е истина, колцина знаят за моята лудост?

— Кълна се в Бога — рекла Елейн, — само баща ми, аз и дамата Бризен.

— За Бога — рекъл сър Ланселот, — пазете това в тайна и нека никой на света не го узнае, тъй като твърде се срамувам за нещастието, което ме сполетя. И заради него ще бъда изгнаник от страната Логрис или, другояче казано, от Англия.

И сър Ланселот лежал повече от две седмици, без да може да стане от постелята. После един ден рекъл на лейди Елейн:

— Лейди Елейн, заради вас понесох много мъки, страдания и беди — няма защо да ги изброявам, вие знаете всичко. Ала въпреки туй съзнавам, че постъпих подло, като изтеглих меча си и исках да ви убия на сутринта, след като изпитах любовта ви. А всичко това стана, защото вие и дамата Бризен ме принудихте да споделя ложето ви пряко моята воля. И както казвате, тази нощ бе заченат синът ви Галахад.

— Това е истината — рекла лейди Елейн.

— Тогава, моля ви — рекъл сър Ланселот, — ако наистина ме любите, идете при баща си и го помолете да ми даде замък, където да живея, защото никога вече не ще мога да се върна в двора на крал Артур.

— Сър — отвърнала лейди Елейн, — аз искам да живея и да умра с вас и само с вас. И ако животът ми не ви е от полза, а смъртта ми би ви помогнала, уверявам ви, че ще умра за вас. Ще ида при баща си и сигурна съм, той не ще ми откаже нищо, което му поискам. И където и да сте вие, господарю мой сър Ланселот, там ще бъда и аз, за да ви служа както мога.

И тя тозчас отишла при баща си и му рекла:

— Сър, моят господар сър Ланселот желае да живее тук наблизо в някой ваш замък.

— Тъй да бъде — отвърнал кралят, — щом той желае да остане в тези земи, нека живее в замъка Блиант. Там ще отидеш и ти с двайсет от най-красивите дами в нашата страна и те всички до една ще бъдат от благородна кръв, и ще имаш при себе си също и десет рицари. Защото знай, дъще, че родството със сър Ланселот е чест за всички нас.