Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 12
Как Бомен се сражавал със сър Персант Сини и го принудил да се предаде
Забелязал ги в туй време сър Персант, че стоят сред полето, и по рицарски обичай проводил пратеник да ги пита дали идат с мир или за война.
— Кажи на господаря си — рекъл Бомен, — че за мен е все едно, затова нека той реши.
И тъй, върнал се пратеникът при сър Персант и му предал целия разговор.
— Добре тогава, ще се сражавам с него до смърт — рекъл той и като се въоръжил, препуснал през полето.
А Бомен го видял и се приготвил за бой, а сетне пришпорил коня си. И връхлетели те с все сила един срещу друг, та и на двамата копията се строшили на три парчета, а конете им така се сблъскали, че рухнали мъртви на земята, ала рицарите пъргаво скочили на крака, вдигнали щитове, изтеглили мечове и взели да си нанасят тежки удари, та често така се вкопчвали един в друг, че и двамата се търкулвали на тревата. Тъй се сражавали те повече от два часа, додето щитовете им станали на парчета, а ризниците им съвсем се разкъсали и рани зейнали на много места по телата им.
Накрая сър Бомен го пробол в ребрата, ала той само се поотдръпнал и като истински рицар продължил още дълго борбата. Най-подир, макар и с нежелание, Бомен ударил сър Персант по шлема, та той рухнал на земята, а Бомен скочил отгоре му и като свалил шлема, замахнал да го убие. Тогаз сър Персант се предал и взел да проси милост. В туй време дошла девицата и помолила Бомен да пощади живота му.
— На драго сърце, защото е жалко да погине такъв благороден рицар.
— Сполай ви, великодушни рицарю, и вам, благородна девице — рекъл сър Персант. — Сега съм сигурен, че вие сте този, що уби брат ми, Черния рицар, при глогината. Той бе славен рицар и се наричаше сър Перкард. Сигурен съм също, че вие сте победили другия ми брат, Зеления рицар, а неговото име е сър Пертолеп. Вие сте надвили също и брат ми, Червения рицар, сър Перимон. А сега, тъй като ме победихте, ето какво ще сторя, за да заслужа милостта ви: обещавам ви вярност и покорство, а сто мои рицари винаги ще бъдат на ваше разположение и тутакси ще се отправят да идат там, дето им заповядате.
И тъй, отишли те в шатъра на сър Персант, пили вино и хапнали гозби, а после сър Персант ги накарал да си починат на постелята до вечеря, пък след вечерята отново си легнали. И когато Бомен се приготвил да спи, сър Персант повикал дъщеря си, прекрасна девойка на осемнайсет години, та й заръчал и заповядал с негова благословия да сподели постелята на рицаря и рекъл:
— И легни до него и не страни, а се дръж мило — прегърни го и го целуни, и гледай да сториш всичко, каквото ти казвам, ако искаш да запазиш любовта и благоволението ми.
И тъй, дъщерята на сър Персант изпълнила заръката на баща си, отишла при Бомен, съблякла се тихо и легнала до него. Тогаз той се събудил и като я видял, попитал я коя е.
— Сър — рекла тя, — аз съм дъщеря на сър Персант и дойдох тук по заповед на баща си.
— Девица ли сте, или сте омъжена? — запитал той.
— Сър — отвърнала тя, — непорочна девица съм.
— Опазил ме Бог — рекъл той — да опетня честта ви и с туй да опозоря сър Персант, затова, прекрасна девице, станете от това легло, иначе аз ще стана.
— Сър — рекла тя, — не дойдох при вас по своя воля, а както ми бе заповядано.
— Тъй да бъде — рекъл сър Бомен, — голям грях ще легне на рицарското ми име, ако сторя такова зло на баща ви.
И тогаз той я целунал, а тя си отишла и разказала на баща си, сър Персант, какво й се случило.
— Кълна се — рекъл сър Персант, — който и да е този рицар, благородна кръв тече в жилите му.
И тъй, нека оставим Бомен там до следната сутрин.