Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 12

Как Бомен се сражавал със сър Персант Сини и го принудил да се предаде

Забелязал ги в туй време сър Персант, че стоят сред полето, и по рицарски обичай проводил пратеник да ги пита дали идат с мир или за война.

— Кажи на господаря си — рекъл Бомен, — че за мен е все едно, затова нека той реши.

И тъй, върнал се пратеникът при сър Персант и му предал целия разговор.

— Добре тогава, ще се сражавам с него до смърт — рекъл той и като се въоръжил, препуснал през полето.

А Бомен го видял и се приготвил за бой, а сетне пришпорил коня си. И връхлетели те с все сила един срещу друг, та и на двамата копията се строшили на три парчета, а конете им така се сблъскали, че рухнали мъртви на земята, ала рицарите пъргаво скочили на крака, вдигнали щитове, изтеглили мечове и взели да си нанасят тежки удари, та често така се вкопчвали един в друг, че и двамата се търкулвали на тревата. Тъй се сражавали те повече от два часа, додето щитовете им станали на парчета, а ризниците им съвсем се разкъсали и рани зейнали на много места по телата им.

Накрая сър Бомен го пробол в ребрата, ала той само се поотдръпнал и като истински рицар продължил още дълго борбата. Най-подир, макар и с нежелание, Бомен ударил сър Персант по шлема, та той рухнал на земята, а Бомен скочил отгоре му и като свалил шлема, замахнал да го убие. Тогаз сър Персант се предал и взел да проси милост. В туй време дошла девицата и помолила Бомен да пощади живота му.

— На драго сърце, защото е жалко да погине такъв благороден рицар.

— Сполай ви, великодушни рицарю, и вам, благородна девице — рекъл сър Персант. — Сега съм сигурен, че вие сте този, що уби брат ми, Черния рицар, при глогината. Той бе славен рицар и се наричаше сър Перкард. Сигурен съм също, че вие сте победили другия ми брат, Зеления рицар, а неговото име е сър Пертолеп. Вие сте надвили също и брат ми, Червения рицар, сър Перимон. А сега, тъй като ме победихте, ето какво ще сторя, за да заслужа милостта ви: обещавам ви вярност и покорство, а сто мои рицари винаги ще бъдат на ваше разположение и тутакси ще се отправят да идат там, дето им заповядате.

И тъй, отишли те в шатъра на сър Персант, пили вино и хапнали гозби, а после сър Персант ги накарал да си починат на постелята до вечеря, пък след вечерята отново си легнали. И когато Бомен се приготвил да спи, сър Персант повикал дъщеря си, прекрасна девойка на осемнайсет години, та й заръчал и заповядал с негова благословия да сподели постелята на рицаря и рекъл:

— И легни до него и не страни, а се дръж мило — прегърни го и го целуни, и гледай да сториш всичко, каквото ти казвам, ако искаш да запазиш любовта и благоволението ми.

И тъй, дъщерята на сър Персант изпълнила заръката на баща си, отишла при Бомен, съблякла се тихо и легнала до него. Тогаз той се събудил и като я видял, попитал я коя е.

— Сър — рекла тя, — аз съм дъщеря на сър Персант и дойдох тук по заповед на баща си.

— Девица ли сте, или сте омъжена? — запитал той.

— Сър — отвърнала тя, — непорочна девица съм.

— Опазил ме Бог — рекъл той — да опетня честта ви и с туй да опозоря сър Персант, затова, прекрасна девице, станете от това легло, иначе аз ще стана.

— Сър — рекла тя, — не дойдох при вас по своя воля, а както ми бе заповядано.

— Тъй да бъде — рекъл сър Бомен, — голям грях ще легне на рицарското ми име, ако сторя такова зло на баща ви.

И тогаз той я целунал, а тя си отишла и разказала на баща си, сър Персант, какво й се случило.

— Кълна се — рекъл сър Персант, — който и да е този рицар, благородна кръв тече в жилите му.

И тъй, нека оставим Бомен там до следната сутрин.