Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 4
Как битката свършила, преди да дойде крал Пелинор, и как крал Артур основал манастир на мястото, дето станало сражението
Тогава дошъл при крал Артур пратеник и му съобщил, че крал Пелинор с голямо войнство е само на три мили от тях.
А крал Артур рекъл:
— Върни се при краля и му кажи каква победа пожънахме!
И не след дълго пристигнал крал Пелинор с голямо войнство и поздравил краля и хората му и настанала всеобща радост. Сетне кралят наредил да проверят колко от неговите воини са убити. И се разбрало, че имало малко повече от двеста души убити, а осем рицари на Кръглата маса загинали в шатрите си.
Тогава кралят наредил да се построи и издигне голям манастир на мястото, дето станала битката, и му дарил много имоти от владенията си. И го нарекъл Манастира на добрата сполука.
И тъй, когато някои от воювалите срещу него се върнали в земите на петимата крале и разказали как били убити те, голяма била там скръбта. И всички врагове на крал Артур — кралят на Северен Уелс и кралете от северните области — също узнали за битката и много се угрижили.
А крал Артур бързо поел назад към Камелот.
И като пристигнал там, повикал при себе си крал Пелинор и му рекъл:
— Известно ви е, че изгубихме осем от най-добрите рицари на Кръглата маса, затова посъветвайте ме кои осем да изберем на тяхно място измежду най-добрите рицари в двора.
— Сър — рекъл Пелинор, — ще ви посъветвам, както смятам за най-добре. В двора ви има най-благородни рицари и сред младите, и сред по-старите. Затова съветвам ви да изберете половината от старите, а половината — от младите.
— Кои да бъдат старите? — попитал крал Артур.
— Сър — рекъл крал Пелинор, — струва ми се, че трябва да бъдат крал Уриенс, който е женен за сестра ви, Вълшебницата Морган, Кралят на Езерото, благородният рицар Хервис де Ревел, а четвъртият — сър Галагарс.
— Съветът ви е добър — рекъл крал Артур. — Тъй и ще сторя. А кои да бъдат четиримата млади рицари?
— Сър — отговорил Пелинор, — първият нека бъде племенникът ви сър Гауейн, рицар, равен по достойнство на всеки друг в страната, вторият, струва ми се, трябва да е сър Грифлет Син Божи, рицар добър и смел в боя, и който доживее, ще види, че той ще стане отличен рицар; третият пък, който мисля, че трябва да стане рицар на Кръглата маса, е сър Кей сенешалът, тъй като много пъти се е проявявал достойно, а ето че и в последното ви сражение заслужи голяма чест, като се зае да убие двама крале.
— Кълна се в живота си — рекъл крал Артур, — измежду всички, изброени от вас, той е най-достоен да бъде рицар на Кръглата маса, пък дори и никога да не извърши друг подвиг през живота си.