Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 4

Как битката свършила, преди да дойде крал Пелинор, и как крал Артур основал манастир на мястото, дето станало сражението

Тогава дошъл при крал Артур пратеник и му съобщил, че крал Пелинор с голямо войнство е само на три мили от тях.

А крал Артур рекъл:

— Върни се при краля и му кажи каква победа пожънахме!

И не след дълго пристигнал крал Пелинор с голямо войнство и поздравил краля и хората му и настанала всеобща радост. Сетне кралят наредил да проверят колко от неговите воини са убити. И се разбрало, че имало малко повече от двеста души убити, а осем рицари на Кръглата маса загинали в шатрите си.

Тогава кралят наредил да се построи и издигне голям манастир на мястото, дето станала битката, и му дарил много имоти от владенията си. И го нарекъл Манастира на добрата сполука.

И тъй, когато някои от воювалите срещу него се върнали в земите на петимата крале и разказали как били убити те, голяма била там скръбта. И всички врагове на крал Артур — кралят на Северен Уелс и кралете от северните области — също узнали за битката и много се угрижили.

А крал Артур бързо поел назад към Камелот.

И като пристигнал там, повикал при себе си крал Пелинор и му рекъл:

— Известно ви е, че изгубихме осем от най-добрите рицари на Кръглата маса, затова посъветвайте ме кои осем да изберем на тяхно място измежду най-добрите рицари в двора.

— Сър — рекъл Пелинор, — ще ви посъветвам, както смятам за най-добре. В двора ви има най-благородни рицари и сред младите, и сред по-старите. Затова съветвам ви да изберете половината от старите, а половината — от младите.

— Кои да бъдат старите? — попитал крал Артур.

— Сър — рекъл крал Пелинор, — струва ми се, че трябва да бъдат крал Уриенс, който е женен за сестра ви, Вълшебницата Морган, Кралят на Езерото, благородният рицар Хервис де Ревел, а четвъртият — сър Галагарс.

— Съветът ви е добър — рекъл крал Артур. — Тъй и ще сторя. А кои да бъдат четиримата млади рицари?

— Сър — отговорил Пелинор, — първият нека бъде племенникът ви сър Гауейн, рицар, равен по достойнство на всеки друг в страната, вторият, струва ми се, трябва да е сър Грифлет Син Божи, рицар добър и смел в боя, и който доживее, ще види, че той ще стане отличен рицар; третият пък, който мисля, че трябва да стане рицар на Кръглата маса, е сър Кей сенешалът, тъй като много пъти се е проявявал достойно, а ето че и в последното ви сражение заслужи голяма чест, като се зае да убие двама крале.

— Кълна се в живота си — рекъл крал Артур, — измежду всички, изброени от вас, той е най-достоен да бъде рицар на Кръглата маса, пък дори и никога да не извърши друг подвиг през живота си.