Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 28

Как сър Ланселот срещнал сър Карадос, който носел сър Гауейн, и как сър Гауейн бил спасен

И тъй, не след дълго сър Тристан се сбогувал с тях и отплавал.

Ала стигнала в туй време вест до сър Ланселот и до сър Тристан, че могъщият крал Карадос, който бил силен като великан, се сражавал със сър Гауейн и така го наранил, че той припаднал на седлото. Тогава сър Карадос го хванал за яката, свалил го от коня, вързал го на лъка на седлото си и потеглил с него към своя замък. И случило се, че както яздел, срещнал сър Ланселот и той познал сър Гауейн, който лежал вързан зад сър Карадос.

— Ах — рекъл сър Ланселот на сър Гауейн, — каква беда ви е сполетяла?

— От лоша по-лоша отвърнал сър Гауейн. — Моля ви, помогнете ми, защото, ако не ме избавите вие, кълна се, не познавам друг рицар, освен вас и сър Тристан, който може да го стори.

Горчиво се опечалил сър Ланселот от думите на сър Гауейн и тогаз рекъл на сър Карадос:

— Свали този рицар от коня и се сражавай с мен.

— Не ме предизвиквай, глупецо — отвърнал Карадос, — понеже и с теб ще сторя същото.

— Колкото за това — отвърнал сър Ланселот, — не ме щади, защото, предупреждавам те, и аз не ще те щадя.

Тогава сър Карадос вързал сър Гауейн за ръцете и краката и го хвърлил наземи. Сетне взел копието си от оръженосеца и се отдалечил от сър Ланселот на необходимото разстояние. И тъй, пришпорили двамата коне и връхлетели един връз друг, та копията им се строшили в ръцете. После изтеглили мечове и се били на кон повече от един час, ала най-подир сър Ланселот нанесъл такъв удар по шлема на сър Карадос, че разцепил черепа му. И тогава хванал сър Карадос за яката, смъкнал го в краката на коня, слязъл, свалил му шлема и му отсякъл главата. И като сторил туй, сър Ланселот развързал сър Гауейн.

И скоро научили за тази битка сър Галахалт и сър Тристан — виждате сами каква слава окръжавала името на сър Ланселот.

— Жалко — рекъл сър Тристан, — ако не бях поел заръката да заведа тази дама, тозчас бих препуснал да намеря сър Ланселот.

Сетне сър Тристан и Хубавата Изолда продължили пътя си по море и стигнали в Корнуол и там ги посрещнали всички васали.