Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 28
Как сър Ланселот срещнал сър Карадос, който носел сър Гауейн, и как сър Гауейн бил спасен
И тъй, не след дълго сър Тристан се сбогувал с тях и отплавал.
Ала стигнала в туй време вест до сър Ланселот и до сър Тристан, че могъщият крал Карадос, който бил силен като великан, се сражавал със сър Гауейн и така го наранил, че той припаднал на седлото. Тогава сър Карадос го хванал за яката, свалил го от коня, вързал го на лъка на седлото си и потеглил с него към своя замък. И случило се, че както яздел, срещнал сър Ланселот и той познал сър Гауейн, който лежал вързан зад сър Карадос.
— Ах — рекъл сър Ланселот на сър Гауейн, — каква беда ви е сполетяла?
— От лоша по-лоша отвърнал сър Гауейн. — Моля ви, помогнете ми, защото, ако не ме избавите вие, кълна се, не познавам друг рицар, освен вас и сър Тристан, който може да го стори.
Горчиво се опечалил сър Ланселот от думите на сър Гауейн и тогаз рекъл на сър Карадос:
— Свали този рицар от коня и се сражавай с мен.
— Не ме предизвиквай, глупецо — отвърнал Карадос, — понеже и с теб ще сторя същото.
— Колкото за това — отвърнал сър Ланселот, — не ме щади, защото, предупреждавам те, и аз не ще те щадя.
Тогава сър Карадос вързал сър Гауейн за ръцете и краката и го хвърлил наземи. Сетне взел копието си от оръженосеца и се отдалечил от сър Ланселот на необходимото разстояние. И тъй, пришпорили двамата коне и връхлетели един връз друг, та копията им се строшили в ръцете. После изтеглили мечове и се били на кон повече от един час, ала най-подир сър Ланселот нанесъл такъв удар по шлема на сър Карадос, че разцепил черепа му. И тогава хванал сър Карадос за яката, смъкнал го в краката на коня, слязъл, свалил му шлема и му отсякъл главата. И като сторил туй, сър Ланселот развързал сър Гауейн.
И скоро научили за тази битка сър Галахалт и сър Тристан — виждате сами каква слава окръжавала името на сър Ланселот.
— Жалко — рекъл сър Тристан, — ако не бях поел заръката да заведа тази дама, тозчас бих препуснал да намеря сър Ланселот.
Сетне сър Тристан и Хубавата Изолда продължили пътя си по море и стигнали в Корнуол и там ги посрещнали всички васали.