Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 22

Как сър Гауейн отишъл при лейди Етард и споделил ложето й и как сетне сър Пелеас ги намерил заспали

И тъй, заклел се сър Гауейн пред сър Пелеас, че ще му бъде верен и предан, а той също му се заклел във вярност, и тогаз двамата разменили конете и броните си и сър Гауейн поел към замъка. И като стигнал там, видял шатрите на тази дама, разпънати извън портите.

И щом Етард съгледала сър Гауейн, побягнала към замъка, ала сър Гауейн й викнал високо да почака, защото той не е сър Пелеас.

— Аз съм друг рицар и убих сър Пелеас.

— Свалете си шлема да видя лицето ви — рекла лейди Етард.

И като се уверила, че не е сър Пелеас, накарала го да слезе от коня, завела го в замъка и го помолила да се закълне, че наистина е убил сър Пелеас. И той се заклел и казал още, че името му е сър Гауейн от двора на крал Артур и че е негов сестрин син.

— Много е жалко наистина — рекла тя, — защото Пелеас беше отличен рицар и силен воин, ала аз го мразех повече от всички мъже на света, понеже не ми даваше ни минутка покой. И тъй като вие сте го убили, ще ви бъда вечно благодарна и ще изпълня каквото и да пожелаете.

И тя приела сър Гауейн най-сърдечно. Тогаз сър Гауейн й казал, че обича една дама, ала тя за нищо на света не желаела да го обикне.

— Греши тя, че не ви обича — рекла Етард, — защото сте от такъв издигнат род и сам сте толкова храбър, че няма жена на света, за която любовта ви да не бъде чест.

— Ще ми обещаете ли да сторите всичко, което можете, за да ми спечелите любовта на тази дама? — запитал сър Гауейн. — Ще се закълнете ли?

— Да, сър — рекла тя. — Обещавам ви и се заклевам.

— Тогава знайте — рекъл сър Гауейн, — че вие сте тази, която тъй силно любя, и затова ви моля да изпълните обещанието си.

— Не ми остава избор — отвърнала лейди Етард, — иначе ще наруша клетвата си.

И обещала да изпълни всичките му желания. И тъй като било месец май, те излезли от замъка и вечеряли в един шатър, а сетне им приготвили постеля, та сър Гауейн и лейди Етард легнали заедно. И в друг шатър тя настанила девиците от свитата си, а в трети — само няколко рицари, понеже вече не се бояла от сър Пелеас. И сър Гауейн прекарал с нея два дни и две нощи.

Ала на третия ден, рано сутринта, сър Пелеас се въоръжил, тъй като не бил мигнал нито минута, откак сър Гауейн поел към замъка с обещанието, че ако е жив, ще се върне в шатъра му при манастира най-късно след едно денонощие. И тъй, сър Пелеас яхнал коня си и отишъл при шатрите край замъка. И намерил той в първия шатър трима рицари на три легла, а трима оръженосци спели при нозете им. Сетне влязъл във втория шатър и намерил вътре да спят четири дами на четири легла. В третия шатър пък намерил в постелята сър Гауейн, а в обятията му лежала лейди Етард. И като ги видял, сърцето му едва не се пръснало от мъка. И рекъл:

— Уви! Как може да има на света такъв коварен рицар!

Сетне яхнал коня и си тръгнал, понеже от преголяма скръб не желаел да стои повече там. И преди да измине и половин миля, върнал се назад и мислел да ги убие и двамата, ала като ги видял тъй дълбоко заспали, казал си, макар че едва се държал на коня от мъка:

— Колкото и коварен да е този рицар, никога не ще го убия, додето спи, защото никога не ще наруша законите на великия рицарски орден.

И пак си тръгнал.

Ала като изминал половин миля, отново се върнал с намерение да убие и двамата и плакал най-горко. И щом стигнал пред шатъра, вързал коня си за едно дърво, изтеглил меча и се приближил до постелята, дето лежали, ала и този път си помислил, че е позорно да ги убие, додето спят, та сложил голия меч напряко на гърлата им, яхнал коня и си отишъл.

А когато сър Пелеас стигнал в шатрите си, разказал на своите рицари и оръженосци какво му се е случило и рекъл:

За вашата вярна и предана служба ще ви дам цялото си богатство, а аз ще легна на постелята си и няма да стана, додето не умра. А като умра, повелявам ви да извадите сърцето ми и да й го занесете, захлупено между два сребърни подноса, и да й кажете как съм я видял да лежи с коварния рицар сър Гауейн.

И с тези думи сър Пелеас свалил доспехите си и легнал в постелята, ридаейки неутешимо от скръб и мъка.

А когато Гауейн и Етард се събудили от сън, видели голия меч върху шиите си и тогава тя разбрала, че това е мечът на сър Пелеас.

— Горко ни! — рекла тя на сър Гауейн. — Вие измамихте и мен, и сър Пелеас, като ми казахте, че сте го убили, ала сега знам, че това не е вярно и той е жив. И ако сър Пелеас бе постъпил така нечестно спрямо вас, както вие постъпихте спрямо него, сега щяхте да сте мъртъв. Ала вие ме излъгахте и ме измамихте най-коварно, затова нека моят пример да служи за поука на всички дами и девици.

Тогаз сър Гауейн надянал доспехите си и отново тръгнал към гората.

И случило се тъй, че Нимю, Девицата от езерото, срещнала един от рицарите на сър Пелеас, който вървял пешком през гората и горко плачел, и го запитала по каква причина скърби така. Тогава рицарят й разказал как неговият господар и повелител бил измамен от един рицар и своята дама и как решил да не става от леглото, додето не умре.

— Заведете ме при него — рекла тя — и аз ви обещавам, че ще спася живота му и той няма да умре от любов, а тази, дето го е накарала да я люби така, скоро ще изпадне в същата тежка беда, защото не бива да познае що е радост такава надменна жена, която няма милост към един безстрашен рицар.

Тозчас рицарят я завел при него и още щом го зърнала да лежи в постелята, помислила си, че никога не е виждала толкова красив рицар. И в миг му сторила магия и той заспал.

Сетне заповядала никой да не го буди, додето тя не се върне, и отишла при лейди Етард. И тъй, преди да изминат и два часа, Девицата от езерото я завела при сър Пелеас и като влезли двете в шатъра, намерили го заспал.

— Погледнете — рекла Девицата от езерото, — трябва да се срамувате, че сте погубили такъв рицар.

И тозчас я омагьосала така, че тя едва не обезумяла от любов към него.

— О, Иисусе Христе! — рекла лейди Етард. — Какво стана с мен, че в миг обикнах този, когото мразех повече от всички мъже на света?

— Такава е справедливата божия присъда — рекла Девицата.

Тогаз сър Пелеас се събудил и погледнал Етард. И като я познал, почувствал, че я мрази повече от всички жени на света, и рекъл:

— Махни се, измамнице, и не се мяркай нивга пред очите ми!

И като го чула да говори така, тя се разплакала и дълбоко се опечалила.