Томас Малори
Смъртта на Артур (7)

Глава 6

Как крал Артур на няколко пъти изтеглил меча

— Сега опитай ти — рекъл сър Ектор на сър Кей.

И той задърпал меча с все сила, ала не успял да го изтръгне от камъка.

— Сега опитайте вие — рекъл сър Ектор на Артур.

— На драго сърце — отвърнал Артур и с лекота измъкнал меча. И тогаз сър Ектор коленичил пред него, а също и сър Кей.

— Ах — рекъл Артур, — скъпи ми татко и братко, защо коленичите пред мене?

— Не, не, господарю Артур, не е истина това. Никога не съм ви бил баща, нито съм от вашия род, но виждам, че вие сте от по-висок род, отколкото съм предполагал.

И тогава сър Ектор му разказал всичко — как го взел да го отгледа и по чие нареждане и как Мерлин му го предал. И Артур много се наскърбил, че сър Ектор не му е баща.

— Сър — рекъл сър Ектор на Артур, — ще бъдете ли към мен добър и милостив господар, когато станете крал?

— Тежка ще бъде вината ми, ако постъпя другояче — отвърнал Артур, — защото вие сте този, комуто дължа най-много на света, както и на моята добра господарка и майка, жена ви, която ме е откърмила и отгледала като свое собствено дете. И ако един ден по божия милост наистина стана крал, искайте от мен всичко, което мога да направя, и аз няма да ви откажа. Боже опази да ви откажа!

— Сър — рекъл сър Ектор, — няма да искам нищо друго от вас, освен да направите сър Кей, млечния си брат, сенешал^[1] на всички свои владения.

— Тъй ще бъде — отвърнал Артур. — И заклевам се в живота си, че никой друг освен него не ще получи тази длъжност, додето той и аз сме живи.

Сетне отишли при архиепископа и му разказали кой и как е изтеглил меча. И на Богоявление^[2] всички благородници отново се събрали и мнозина се опитали да вземат меча. Ала и този път, пред собствените им очи, никой не успял да го измъкне освен Артур. И това силно разгневило мнозина от лордовете и те рекли, че е позор за тях и за кралството да ги управлява момче, в чиито жили не тече благородна кръв. И понеже не могли да се споразумеят, отложили решението си до Сретение Господне^[3] и наредили на този ден всички отново да се съберат там. А на десетте рицари заповядали през това време да пазят меча денем и нощем, и те разпънали над камъка голям шатър, и петима от тях непрекъснато бдели над него.

И тъй, на Сретение Господне още много лордове дошли с надеждата да заслужат меча, ала никой не успял. И както сторил Артур по Коледа, тъй направил и на Сретение Господне и изтеглил меча без усилие. Тогава благородниците люто се разсърдили и отново отложили решението си, додето не дойде големият празник Великден. И както сполучил Артур преди, тъй сполучил и на Великден, ала въпреки това някои от по-могъщите лордове възнегодували, че Артур ще стане крал, и пак отложили решението, този път за празника Петдесетница^[4]. Тогава, по съвет на Мерлин, Кентърбърийският архиепископ наредил да повикат най-добрите рицари и онези, на които крал Утер най-много вярвал и които най-много обичал, додето бил жив. И на тези рицари — сър Бодуин Бретански, сър Кей, сър Улфиус и сър Брастиас — заръчали да пазят Артур. И тъй всички те и мнозина други не се отделяли от Артур ни денем, ни нощем, до празника Петдесетница.