Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 6
Как на сутринта сър Бедивер намерил крал Артур мъртъв в една отшелническа обител и как останал там при отшелника
Тогаз сър Бедивер твърде се зарадвал и се приближил, ала като влязъл в параклиса, видял един отшелник, легнал ничком пред нов надгробен камък. И когато отшелникът видял сър Бедивер, начаса го познал, тъй като той бил някогашният кентърбърийски епископ, когото сър Мордред прогонил.
— Сър — запитал Бедивер, — кой е погребаният там, за когото тъй усърдно се молите?
— Добри ми синко — отвърнал отшелникът, — не съм сигурен, само предполагам. Снощи в полунощ дойдоха тук много дами и донесоха един мъртвец, та ме помолиха да го погреба. И заплатиха те за упокой сто големи свещи и ми дадоха сто безанта.
— Уви — рекъл сър Бедивер. — Тоз, що лежи погребан в този параклис, бе моят господар крал Артур.
И сър Бедивер паднал в несвяст. И като се съвзел, помолил отшелника да му позволи да остане при него в пост и молитва.
— Защото никога не ще си ида оттук — рекъл сър Бедивер — по своя воля, а ще остана в тази обител до края на живота си да се моля за моя господар крал Артур.
— На драго сърце ще ви приема — рекъл отшелникът, — тъй като добре ви познавам. Вие сте храбрият Бедивер и благородният херцог сър Лукан Виночерпеца беше ваш брат.
Тогаз сър Бедивер разказал на отшелника всичко, както вие вече го чухте. И останал сър Бедивер при отшелника, който някога бил кентърбърийски епископ, надянал груба дреха и смирено служил на отшелника в пост и молитва.
И тъй, за Артур не съм намерил нищо повече в правдивите книги и за смъртта му не съм чел нищо друго, освен че отплавал с една ладия, на която имало три кралици: едната била сестрата на крал Артур, кралица Морган Вълшебницата, другата била кралицата на Северен Уелс, а третата — кралицата на Пустите земи. Там била и Нимю, върховната владетелка на езерото и съпруга на храбрия рицар Пелеас. И тази дама сторила много добрини на крал Артур и никога не давала на сър Пелеас да излага живота си на опасност и той живял с нея в мир и спокойствие до сетния си ден. За смъртта на крал Артур не можах да открия нищо повече, освен че тези дами го отнесли в светата обител, за да бъде погребан. Че такъв човек е бил погребан там, свидетелствал някогашният кентърбърийски епископ, ала този отшелник не знаел с твърда увереност, че това наистина било тялото на крал Артур. А тази история записали по заръка на сър Бедивер, рицар на Кръглата маса.