Томас Малори
Смъртта на Артур (497)

Глава 6

Как на сутринта сър Бедивер намерил крал Артур мъртъв в една отшелническа обител и как останал там при отшелника

Тогаз сър Бедивер твърде се зарадвал и се приближил, ала като влязъл в параклиса, видял един отшелник, легнал ничком пред нов надгробен камък. И когато отшелникът видял сър Бедивер, начаса го познал, тъй като той бил някогашният кентърбърийски епископ, когото сър Мордред прогонил.

— Сър — запитал Бедивер, — кой е погребаният там, за когото тъй усърдно се молите?

— Добри ми синко — отвърнал отшелникът, — не съм сигурен, само предполагам. Снощи в полунощ дойдоха тук много дами и донесоха един мъртвец, та ме помолиха да го погреба. И заплатиха те за упокой сто големи свещи и ми дадоха сто безанта.

— Уви — рекъл сър Бедивер. — Тоз, що лежи погребан в този параклис, бе моят господар крал Артур.

И сър Бедивер паднал в несвяст. И като се съвзел, помолил отшелника да му позволи да остане при него в пост и молитва.

— Защото никога не ще си ида оттук — рекъл сър Бедивер — по своя воля, а ще остана в тази обител до края на живота си да се моля за моя господар крал Артур.

— На драго сърце ще ви приема — рекъл отшелникът, — тъй като добре ви познавам. Вие сте храбрият Бедивер и благородният херцог сър Лукан Виночерпеца беше ваш брат.

Тогаз сър Бедивер разказал на отшелника всичко, както вие вече го чухте. И останал сър Бедивер при отшелника, който някога бил кентърбърийски епископ, надянал груба дреха и смирено служил на отшелника в пост и молитва.

И тъй, за Артур не съм намерил нищо повече в правдивите книги и за смъртта му не съм чел нищо друго, освен че отплавал с една ладия, на която имало три кралици: едната била сестрата на крал Артур, кралица Морган Вълшебницата, другата била кралицата на Северен Уелс, а третата — кралицата на Пустите земи. Там била и Нимю, върховната владетелка на езерото и съпруга на храбрия рицар Пелеас. И тази дама сторила много добрини на крал Артур и никога не давала на сър Пелеас да излага живота си на опасност и той живял с нея в мир и спокойствие до сетния си ден. За смъртта на крал Артур не можах да открия нищо повече, освен че тези дами го отнесли в светата обител, за да бъде погребан. Че такъв човек е бил погребан там, свидетелствал някогашният кентърбърийски епископ, ала този отшелник не знаел с твърда увереност, че това наистина било тялото на крал Артур. А тази история записали по заръка на сър Бедивер, рицар на Кръглата маса.