Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 21
Как сър Тристан отнел щита от един рицар и как Гувернал му разказал за крал Агуизанс
Обърнал рицарят коня си и се приготвил за бой. И тогава сър Тристан му нанесъл такъв удар с меча си, че той се търколил на земята и тозчас се предал на сър Тристан.
— Щом е тъй, елате с мен — рекъл сър Тристан — и върнете щита на дамата.
И рицарят с мъка се качил на коня си и тръгнал със сър Тристан. И по пътя сър Тристан го попитал как се казва, а той отговорил:
— Името ми е Брюнис Безмилостни.
И като върнал щита на дамата, рицарят рекъл:
— Сър, ето че злото, що извърших с този щит, е поправено.
Тогава сър Тристан го пуснал да си върви, ала по-късно горчиво се каел за това, понеже Брюнис бил заклет враг на мнозина храбри рицари от двора на крал Артур.
Сетне, когато сър Тристан се прибрал в шатъра си, дошъл слугата Гувериал и му разправил за крал Агуизанс и в каква беда бил изпаднал. И разправил още Гувериал на сър Тристан как крал Агуизанс бил призован и обвинен в убийство.
— Кълна се в Бога — рекъл сър Тристан, — от седем години насам не съм получавал по-добра вест, тъй като сега ирландският крал ще се нуждае от моята помощ. Предполагам, че никой рицар в тукашните земи, който не е от Артуровия двор, не ще посмее да се бие със сър Бламор де Ганис. И за да спечеля любовта на ирландския крал, аз ще приема двубоя. Затова, Гувернал, заповядвам ти тозчас да идеш при него.
Тогава Гувернал отишъл при ирландския крал Агуизанс и го поздравил почтително, а кралят го приел и го попитал какво иска.
— Сър — рекъл Гувернал, — има тук наблизо един рицар, който желае да говори с вас. Поръча ми да ви кажа, че е готов да ви служи.
— Кой е този рицар? — запитал кралят.
— Сър — отвърнал той, — името му е сър Тристан Лионски и от благодарност за добрината, която сте проявили към него във вашата страна, иска да ви се отплати тук.
— Хайде, приятелю — рекъл кралят, — да вървим! Води ме при сър Тристан!
И тъй, яхнал кралят дребно конче, взел неколцина другари със себе си и отишъл право в шатъра на сър Тристан. И когато сър Тристан видял краля, втурнал се към него и посегнал да му държи стремето, за да слезе. Ала кралят пъргаво скочил от коня и двамата се прегърнали.
— Милостиви господарю — рекъл сър Тристан, — сполай ви за великодушието, с което ме приехте навремето във вашите земи и владения. И тогава аз ви обещах, че винаги ще ви служа, доколкото е по силите ми.
— Благородни рицарю — рекъл кралят на сър Тристан, — ето че сега имам нужда от вас — никога не съм се нуждаел така от помощта на някой рицар.
— Защо, добри ми господарю? — запитал сър Тристан.
— Ще ви кажа — рекъл кралят. — Призован бях тук от моята страна и обвинен заради смъртта на един рицар, който бе роднина на храбрия рицар сър Ланселот. И затова сър Бламор де Ганис, братът на сър Блеоберис, ме повика да се сражавам с него или да намеря друг рицар да се бие вместо мен. А аз знам твърде добре, че мъжете от рода на крал Бан и сър Ланселот, пък и другите, са отлични рицари и трудно е да им устои човек в битка.
— Сър — рекъл сър Тристан, — заради добрината, която проявихте към мен в Ирландия, и заради моята господарка, дъщеря ви Хубавата Изолда, готов съм да приема този двубой, ала при условие че изпълните две мои желания: първо, да ми се закълнете, че правото е на ваша страна и че никога не сте давали съгласието си да бъде убит онзи рицар. А сетне, сър, след двубоя, ако с божията помощ изляза победител, ще ме възнаградите с онова, което ви поискам, стига да е пето разумно.
— Кълна се в Бога — отвърнал кралят, — ще получите каквото поискате.
— Добре тогава — рекъл сър Тристан.