Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Книга единайсета
Глава 1
Как сър Ланселот потеглил да търси приключения, как избавил една злочеста дама от мъките й и как се борил с дракон
Ще оставим сега сър Тристан и ще разкажем за сър Ланселот от Езерото и за сина му, сър Галахад, как и по какъв начин се родил той според разказа във френската книга.
Преди да бъде заченат и роден сър Галахад, дошъл при крал Артур на празника Петдесетница един отшелник, тъкмо когато кралят седял с рицарите си на Кръглата маса. И като видял отшелникът Гибелния стол, запитал краля и рицарите защо столът е празен. И тогава сър Артур и всички рицари отговорили тъй:
— Само един-единствен рицар може да заеме този стол, без да загине.
Тогава отшелникът запитал:
— Знаете ли кой е този рицар?
— Не — рекъл Артур, а с него и всички рицари, — не знаем кой е онзи, достоен да заеме това място.
— А аз знам — рекъл отшелникът. — Този, на когото е съдено да седи там, още не е заченат и роден, ала преди да мине година, ще се роди този, който ще седне на Гибелния стол, и той ще заслужи с делата си Светия граал.
И след като рекъл тъй, отшелникът напуснал двора на крал Артур.
А подир празника сър Ланселот тръгнал пак да странства и да търси приключения. И случило се, че минал през моста Корбин и там видял чудно красива кула и край нея хубав град, пълен с народ, и всички — и мъже, и жени — в един глас викали:
— Добре дошъл, сър Ланселот, цвят на рицарството, защото само ти можеш да ни избавиш от бедата.
— Какви са тези думи — рекъл сър Ланселот — и защо са тези викове?
— Ах, любезни рицарю — рекли те, — вътре в тази кула е затворена една злочеста дама, която от години търпи ужасни мъки — вари се в кипяща вода. И знайте, че неотдавна мина оттук сър Гауейн, ала не можа да й помогне, а я остави пак в мъки.
— А може и аз да я оставя в мъки като сър Гауейн — рекъл сър Ланселот.
— Едва ли — рекли хората, — защото казано е, че сър Ланселот ще я избави.
— Щом е тъй — рекъл Ланселот, — научете ме какво да сторя.
Тогава завели сър Ланселот в кулата. И като застанал пред тъмницата, в която била дамата, резетата и ключалките на железните врати сами се отлостили. И сър Ланселот тозчас влязъл вътре, макар да било горещо като в пещ. И там сър Ланселот поел ръката на най-красивата дама, която бил виждал до този ден, а тя била съвсем гола. И на тези мъки я подложили чрез магия кралица Морган Вълшебницата и кралицата на Северен Уелс, защото се славела като най-красивата жена в тези земи. И в кулата тя била вече от пет години и нямало да се избави от ужасните си мъки, додето най-храбрият рицар на света не я хване за ръка.
Тогава й донесли дрехи и когато се облякла в тях, сър Ланселот намерил, че е най-прекрасната дама на света след кралица Гуиневир. Сетне дамата рекла на сър Ланселот:
— Сър, ако обичате, елате с мен в параклиса тук наблизо, за да благодарим Богу и да го възславим.
— Господарко — рекъл сър Ланселот, — да вървим.
И като отишли двамата там и благодарили Богу, всички хора — и учени, и прости — благодарили на Бога и на сър Ланселот и рекли:
— Благородни рицарю, щом избавихте тази дама, избавете сега и нас от дракона, който се крие в една гробница.
Тогава сър Ланселот взел щита си и рекъл:
— Водете ме и каквото мога, с милостта божия и за ваша угода, ще го сторя.
И като отишъл при гробницата, сър Ланселот видял на нея надпис със златни букви, който гласял: ЩЕ ДОЙДЕ ТУК ЛЕОПАРД ОТ КРАЛСКА КРЪВ И ЩЕ УБИЕ ТОЗИ ДРАКОН, И ТОЗИ ЛЕОПАРД ЩЕ РОДИ ЕДИН ЛЪВ В ТАЗИ НЕЗНАЙНА СТРАНА, И ТОЗИ ЛЪВ ЩЕ НАДМИНЕ ВСИЧКИ ДРУГИ РИЦАРИ.
Тогава сър Ланселот вдигнал камъка на гробницата и оттам излязъл страховит и чудовищен огнедишащ дракон. И тозчас сър Ланселот изтеглил меча си и дълго се борил с дракона и с голяма мъка най-подир го убил.
Сетне дошъл крал Пелес, рицар храбър и благороден, и поздравил сър Ланселот, а той му отвърнал.
— Любезни рицарю — рекъл кралят, — как се казвате? Заклевам ви в рицарската ви чест, открийте ми името си.