Томас Малори
Смъртта на Артур (328)

Глава 1

Как сър Ланселот потеглил да търси приключения, как избавил една злочеста дама от мъките й и как се борил с дракон

Ще оставим сега сър Тристан и ще разкажем за сър Ланселот от Езерото и за сина му, сър Галахад, как и по какъв начин се родил той според разказа във френската книга.

Преди да бъде заченат и роден сър Галахад, дошъл при крал Артур на празника Петдесетница един отшелник, тъкмо когато кралят седял с рицарите си на Кръглата маса. И като видял отшелникът Гибелния стол, запитал краля и рицарите защо столът е празен. И тогава сър Артур и всички рицари отговорили тъй:

— Само един-единствен рицар може да заеме този стол, без да загине.

Тогава отшелникът запитал:

— Знаете ли кой е този рицар?

— Не — рекъл Артур, а с него и всички рицари, — не знаем кой е онзи, достоен да заеме това място.

— А аз знам — рекъл отшелникът. — Този, на когото е съдено да седи там, още не е заченат и роден, ала преди да мине година, ще се роди този, който ще седне на Гибелния стол, и той ще заслужи с делата си Светия граал.

И след като рекъл тъй, отшелникът напуснал двора на крал Артур.

А подир празника сър Ланселот тръгнал пак да странства и да търси приключения. И случило се, че минал през моста Корбин и там видял чудно красива кула и край нея хубав град, пълен с народ, и всички — и мъже, и жени — в един глас викали:

— Добре дошъл, сър Ланселот, цвят на рицарството, защото само ти можеш да ни избавиш от бедата.

— Какви са тези думи — рекъл сър Ланселот — и защо са тези викове?

— Ах, любезни рицарю — рекли те, — вътре в тази кула е затворена една злочеста дама, която от години търпи ужасни мъки — вари се в кипяща вода. И знайте, че неотдавна мина оттук сър Гауейн, ала не можа да й помогне, а я остави пак в мъки.

— А може и аз да я оставя в мъки като сър Гауейн — рекъл сър Ланселот.

— Едва ли — рекли хората, — защото казано е, че сър Ланселот ще я избави.

— Щом е тъй — рекъл Ланселот, — научете ме какво да сторя.

Тогава завели сър Ланселот в кулата. И като застанал пред тъмницата, в която била дамата, резетата и ключалките на железните врати сами се отлостили. И сър Ланселот тозчас влязъл вътре, макар да било горещо като в пещ. И там сър Ланселот поел ръката на най-красивата дама, която бил виждал до този ден, а тя била съвсем гола. И на тези мъки я подложили чрез магия кралица Морган Вълшебницата и кралицата на Северен Уелс, защото се славела като най-красивата жена в тези земи. И в кулата тя била вече от пет години и нямало да се избави от ужасните си мъки, додето най-храбрият рицар на света не я хване за ръка.

Тогава й донесли дрехи и когато се облякла в тях, сър Ланселот намерил, че е най-прекрасната дама на света след кралица Гуиневир. Сетне дамата рекла на сър Ланселот:

— Сър, ако обичате, елате с мен в параклиса тук наблизо, за да благодарим Богу и да го възславим.

— Господарко — рекъл сър Ланселот, — да вървим.

И като отишли двамата там и благодарили Богу, всички хора — и учени, и прости — благодарили на Бога и на сър Ланселот и рекли:

— Благородни рицарю, щом избавихте тази дама, избавете сега и нас от дракона, който се крие в една гробница.

Тогава сър Ланселот взел щита си и рекъл:

— Водете ме и каквото мога, с милостта божия и за ваша угода, ще го сторя.

И като отишъл при гробницата, сър Ланселот видял на нея надпис със златни букви, който гласял: ЩЕ ДОЙДЕ ТУК ЛЕОПАРД ОТ КРАЛСКА КРЪВ И ЩЕ УБИЕ ТОЗИ ДРАКОН, И ТОЗИ ЛЕОПАРД ЩЕ РОДИ ЕДИН ЛЪВ В ТАЗИ НЕЗНАЙНА СТРАНА, И ТОЗИ ЛЪВ ЩЕ НАДМИНЕ ВСИЧКИ ДРУГИ РИЦАРИ.

Тогава сър Ланселот вдигнал камъка на гробницата и оттам излязъл страховит и чудовищен огнедишащ дракон. И тозчас сър Ланселот изтеглил меча си и дълго се борил с дракона и с голяма мъка най-подир го убил.

Сетне дошъл крал Пелес, рицар храбър и благороден, и поздравил сър Ланселот, а той му отвърнал.

— Любезни рицарю — рекъл кралят, — как се казвате? Заклевам ви в рицарската ви чест, открийте ми името си.