Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 13
Как сър Гауейн се сражавал със сър Лионел и го повалил и как сър Ланселот качил крал Артур отново на коня му
Излязъл тогава из редиците на кралското войнство сър Гауейн и заявил, че е готов да се сражава с всекиго в двубой. И сър Лионел, дързък рицар, тозчас се хвърлил срещу него. Ала сър Гауейн пронизал гърдите му и той рухнал като мъртъв наземи. А сър Ектор де Марис и неколцина други го отнесли в крепостта.
Сетне започнала голяма битка и много народ бил убит в нея. А сър Ланселот все се стараел да щади хората от войнството на крал Артур, тъй като сър Паломид, сър Борс и сър Сафер повалили мнозина рицари, понеже били могъщи воини. Също и сър Бламор де Ганис, сър Блеоберис де Ганис и сър Белингер Жестоки, тези шестима рицари нанесли на врага немалко вреда. А крал Артур все търсел сър Ланселот, за да го убие, ала сър Ланселот го отбягвал и не отвръщал на ударите му.
И ето че сър Борс връхлетял връз крал Артур и го повалил от коня с копието си. Сетне слязъл от коня, изтеглил меч и рекъл на сър Ланселот: „Да сложа ли край на тази война?“, с което искал да запита дали да убие крал Артур.
— Не бъди тъй дързък! — рекъл сър Ланселот. — Ще ти отсека главата, ако го докоснеш, защото няма да допусна този най-благороден крал, който ме посвети в рицарство, да бъде убит или опозорен. — И с тези думи сър Ланселот слязъл от коня си, привдигнал краля, качил го на коня му и рекъл: — Господарю мой Артур, в името божие сложете край на тази вражда. От нея няма да спечелите слава, ако реша да се боря докрай. Аз все избягвам да се бия с вас, а нито вие, нито рицарите ви ме щадят. Господарю, спомнете си какви добрини съм ви сторил неведнъж, за които сега зле ми се отплащате.
И когато крал Артур възседнал коня, той погледнал сър Ланселот и сълзи бликнали от очите му, като си спомнил за великодушието на сър Ланселот, което нямало равно на себе си. И кралят отминал, за да не го гледа повече, и си рекъл:
— Уви! Защо започна тази война?
Сетне двете воюващи страни се оттеглили да си починат, погребали мъртвите, а ранените намазали с благи мехлеми. Така прекарали тази нощ до сутринта.
А на разсъмване се приготвили пак за бой и този път сър Борс предвождал войнството от замъка. И втурнал се в боя сър Гауейн, яростен като глиган, с тежко копие в ръка. И като го видял, сър Борс намислил да отмъсти на сър Гауейн за злото, което сторил на брат му сър Лионел предния ден. Затъкнали тогава двамата копия и се втурнали напред с цялата мощ на конете и на телата си, та се сблъскали тъй свирепо, че се пронизали един другиго с копията и рухнали наземи. После двете войнства се хвърлили в бой и голяма сеч започнала.
А сър Ланселот избавил сър Борс и го изпратил в крепостта. Ала нито сър Борс, нито сър Гауейн умрели от раните си, тъй като и двамата получили помощ. После сър Лавейн и сър Урий замолили сър Ланселот да не страни от сражението, а да се бие според силите си и рекли:
— Защото вие жалите неприятеля и това ни донесе много беди. Затуй умоляваме ви, не щадете врага повече, отколкото той щади вас.
— Уви! — отвърнал сър Ланселот. — Сърцето не ми позволява да се бия против крал Артур, защото все ми се струва, че не постъпвам както трябва.
— Господарю — рекъл сър Паломид, — и цял ден да ги щадите, те няма да ви благодарят за това. И знайте, че ако успеят да ви пленят, начаса ще ви убият.
Тогаз сър Ланселот разбрал, че те говорят истината. И започнал той да се сражава по-усърдно също и поради това, че бил ранен племенникът му сър Борс.
И ето че още преди вечерня сър Ланселот и хората му взели надмощие, та конете им газели кръв до глезените и много народ бил убит. Тогава от жалост сър Ланселот възпрял рицарите си и оставил войнството на крал Артур да се оттегли. Сетне хората на сър Ланселот се прибрали в крепостта и двете воюващи страни погребали мъртвите си и намазали с мехлеми ранените. И тъй като сър Гауейн бил ранен, хората от войнството на крал Артур не били вече тъй настървени за бой, както преди.
Разчуло се за тази война из целия християнски свят и вестта стигнала и до папата. И понеже знаел за големите добродетели на крал Артур и на сър Ланселот, които се славели като най-благородните рицари на света, папата повикал един издигнат духовник, който се намирал по това време в Рим (във френската книга се казва, че бил епископът на Рочестър), и го проводил със запечатана папска була до крал Артур Английски, с която му повелявал, под страх от отлъчване на цяла Англия от църквата, да приеме отново своята кралица Гуиневир и да се помири със сър Ланселот.