Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 10
Как поискали от тях да се подчинят на един чуден обичай, а те отказвали и затова се сражавали и убили мнозина рицари
— Тази благородна дама, що водите с вас, девица ли е?
— Да, сър — рекла тя, — девица съм.
Тогава той хванал юздата на коня й и рекъл:
— Кълна се в светия кръст, не ще ви оставя да си идете оттук, преди да се подчините на обичая на този замък.
— Пуснете я! — рекъл Персивал. — Нима не знаете, че всяка девица е свободна да прави каквото пожелае.
Ала в туй време от замъка излезли десетина-дванайсет въоръжени рицари, а с тях вървяла дама, която носела сребърно блюдо.
— Тази благородна дама трябва да се подчини на обичая на нашия замък, защото, сър — рекъл един от рицарите, — мине ли оттук девица, длъжна е да напълни това блюдо с кръв от дясната си ръка.
— Голям грях е извършил този — рекъл Галахад, — дето е създал такъв обичай. Ала кълна се в спасението на душата си, че додето съм жив, не ще получите нито капка от кръвта на тази девица.
— Бог ми е свидетел — рекъл Персивал, — и аз бих предпочел да умра преди туй.
— Също и аз — рекъл Борс.
— Кълна се — рекъл рицарят, — щом е тъй, наистина ще умрете, защото не ще можете да устоите срещу нас, та макар и да сте най-храбрите рицари на света.
И тогава се хвърлили в люта битка и тримата другари повалили десетте рицари, а сетне грабнали мечовете си и ги убили. Ала тозчас от замъка излезли шейсет въоръжени рицари.
— Любезни лордове — рекли тримата другари, — пожалете сами себе си и не се сражавайте с нас.
— Не, любезни лордове — рекли рицарите от замъка, — послушайте съвета ни и се покорете, макар да сте най-добрите рицари на света, защото туй, дето сторихте, е достатъчно. Ще ви пуснем да си вървите в мир, ала обичаят на замъка трябва да се изпълни.
— Уверявам ви — рекъл Галахад, — напразно хабите думите си.
— Нима предпочитате да умрете? — запитали те.
— Още не се е стигнало дотам — рекъл Галахад.
Тогава те се хвърлили един връз друг и Галахад изтеглил меча от чудния ремък и започнал да сече наляво и надясно, та погубвал всеки, що се изправел насреща му. И такива чудеса извършил той, та онези, които го гледали, си рекли, че не е смъртен човек, а зъл дух. А двамата му другари храбро го подкрепяли в това изпитание и никой от тях не отстъпил, додето най-подир паднала нощ и така били принудени да прекратят битката. Тогава се приближил до тях един храбър рицар и рекъл на тримата другари:
— Ако ни почетете и се подслоните при нас тази нощ, ще бъдете добре дошли. И вричаме се в живота си и в рицарската си чест, че утре ще бъдете тъй здрави и невредими, както сте сега, и никакво коварство не ще ви сполети. И щом узнаете причината за този наш обичай, смятаме, че ще склоните да му се подчините.
— В името на Бога — рекла девицата, — идете и не мислете за мен.
— Да вървим — рекъл Галахад.
И тъй, отишли те в замъка и там слезли от конете и били посрещнати най-радушно. И не след дълго тримата рицари поискали да узнаят какъв е този обичай.
— Ще ви кажем всичко — рекли рицарите, — и цялата истина.