Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 17

Как сър Ланселот срещнал един рицар, който гонел жена си, за да я убие, и какво му казал

И тъй, прекосил сър Ланселот много пусти земи, минал през блата и дива пустош. И както яздел през дълбока долина, видял рицар, който гонел една дама с гол меч в ръка, за да я убие. И случило се тъй, че тъкмо преди рицарят да я посече, тя извикала на сър Ланселот и го помолила да я избави.

Щом сър Ланселот видял това нечестиво дело, изпречил се с коня си помежду им и рекъл:

— Рицарю, срам и позор на името ти! Защо искаш да убиеш тази дама? Ти позориш себе си и цялото рицарство.

— С какво право се месиш между мен и съпругата ми? — отвърнал рицарят. — Ще я убия, на макар и пряко волята ти.

— Няма да ти се удаде — рекъл сър Ланселот, — защото преди това ще трябва да се сражаваш с мен.

— Сър — рекъл рицарят, — не постъпваш правилно, тъй като тази дама ми изневери.

— Не е вярно — рекла дамата, — той ме клевети от ревност, защото обичам и ценя своя братовчед, както подобава между близки роднини. Кълна се пред Бога, че не сме влезли в грях. Затуй, сър, понеже се славиш като най-достойния рицар на света, моля те, в името на рицарската ти чест да ме защитиш и да ме спасиш. И знай, че каквото и да му кажеш, той ще ме убие, защото е безмилостен.

— Не бойте се — рекъл сър Ланселот, — няма да успее.

— Сър — рекъл рицарят, — додето съм пред очите ви, няма да престъпя вашата воля.

И тъй, поели те по пътя и сър Ланселот тръгнал от едната страна, а тя от другата. Ала не минало много време и рицарят рекъл на сър Ланселот да се обърне и да погледне назад и казал:

— Сър, някакви въоръжени хора препускат подире ни.

Тогаз сър Ланселот се обърнал, без да подозира измамата, и изведнъж рицарят се озовал до дамата и в миг й отрязал главата.

И когато сър Ланселот видял какво е сторил, викнал му:

— Измамнико, ти ме опозори навеки!

И тозчас сър Ланселот скочил от коня и изтеглил меча си да го убие, а другият се проспал на земята, обвил с ръце нозете на сър Ланселот и замолил за милост.

— Засрами се, коварни рицарю — рекъл сър Ланселот, — не чакай пощада от мен, а стани и се сражавай.

— Не — отвърнал рицарят, — няма да стана, додето не обещаеш да ме пощадиш.

— Чуй какво ще ти предложа — рекъл сър Ланселот. — Аз ще сваля бронята си и ще остана само по риза и с меч в ръка. И ако можеш да ме убиеш, навеки ще си изкупил вината си.

— Не, сър — рекъл сър Педивер, — не съм съгласен.

— Добре тогава рекъл сър Ланселот, — вземи трупа на тази дама, а също и главата й и се закълни в меча ми, че ще ги носиш на гръб без минута отдих, додето стигнеш при кралица Гуиневир.

— Сър — отвърнал той, — заклевам се, че ще го сторя.

— Кажи ми сега името си — рекъл сър Ланселот.

— Сър, името ми е Педивер.

— В злощастен час си се родил, рицарю — рекъл Ланселот.

И тъй, тръгнал Педивер с трупа и главата на дамата и намерил кралицата при крал Артур в Уинчестър[1], та й разказал цялата истина.

— Рицарю — рекла кралицата, — това е ужасна и позорна постъпка и голямо оскърбление за честта на сър Ланселот, макар че славата му се носи из близки и далечни страни. Затуй чуй какво изкупление ти определям: направи каквато можеш носилка и отиди с трупа на тази дама при папата в Рим, та той ще ти наложи епитимия за позорните ти дела. И дето те завари нощта, втори път не замръквай, а легнеш ли си, мъртвото тяло да лежи до теб.

Заклел се той да изпълни всичко и се отправил на път. И както се разказва във френската книга, стигнал най-подир в Рим и папата му наредил да се върне при кралица Гуиневир, а дамата му била погребана в Рим по волята на папата. И от този ден насетне сър Педивер живял много добродетелно и станал свят човек и отшелник.

Бележки

[1] Според Малори Уинчестър е сегашното име на Артуровия Камелот.