Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 17
Как сър Ланселот срещнал един рицар, който гонел жена си, за да я убие, и какво му казал
И тъй, прекосил сър Ланселот много пусти земи, минал през блата и дива пустош. И както яздел през дълбока долина, видял рицар, който гонел една дама с гол меч в ръка, за да я убие. И случило се тъй, че тъкмо преди рицарят да я посече, тя извикала на сър Ланселот и го помолила да я избави.
Щом сър Ланселот видял това нечестиво дело, изпречил се с коня си помежду им и рекъл:
— Рицарю, срам и позор на името ти! Защо искаш да убиеш тази дама? Ти позориш себе си и цялото рицарство.
— С какво право се месиш между мен и съпругата ми? — отвърнал рицарят. — Ще я убия, на макар и пряко волята ти.
— Няма да ти се удаде — рекъл сър Ланселот, — защото преди това ще трябва да се сражаваш с мен.
— Сър — рекъл рицарят, — не постъпваш правилно, тъй като тази дама ми изневери.
— Не е вярно — рекла дамата, — той ме клевети от ревност, защото обичам и ценя своя братовчед, както подобава между близки роднини. Кълна се пред Бога, че не сме влезли в грях. Затуй, сър, понеже се славиш като най-достойния рицар на света, моля те, в името на рицарската ти чест да ме защитиш и да ме спасиш. И знай, че каквото и да му кажеш, той ще ме убие, защото е безмилостен.
— Не бойте се — рекъл сър Ланселот, — няма да успее.
— Сър — рекъл рицарят, — додето съм пред очите ви, няма да престъпя вашата воля.
И тъй, поели те по пътя и сър Ланселот тръгнал от едната страна, а тя от другата. Ала не минало много време и рицарят рекъл на сър Ланселот да се обърне и да погледне назад и казал:
— Сър, някакви въоръжени хора препускат подире ни.
Тогаз сър Ланселот се обърнал, без да подозира измамата, и изведнъж рицарят се озовал до дамата и в миг й отрязал главата.
И когато сър Ланселот видял какво е сторил, викнал му:
— Измамнико, ти ме опозори навеки!
И тозчас сър Ланселот скочил от коня и изтеглил меча си да го убие, а другият се проспал на земята, обвил с ръце нозете на сър Ланселот и замолил за милост.
— Засрами се, коварни рицарю — рекъл сър Ланселот, — не чакай пощада от мен, а стани и се сражавай.
— Не — отвърнал рицарят, — няма да стана, додето не обещаеш да ме пощадиш.
— Чуй какво ще ти предложа — рекъл сър Ланселот. — Аз ще сваля бронята си и ще остана само по риза и с меч в ръка. И ако можеш да ме убиеш, навеки ще си изкупил вината си.
— Не, сър — рекъл сър Педивер, — не съм съгласен.
— Добре тогава рекъл сър Ланселот, — вземи трупа на тази дама, а също и главата й и се закълни в меча ми, че ще ги носиш на гръб без минута отдих, додето стигнеш при кралица Гуиневир.
— Сър — отвърнал той, — заклевам се, че ще го сторя.
— Кажи ми сега името си — рекъл сър Ланселот.
— Сър, името ми е Педивер.
— В злощастен час си се родил, рицарю — рекъл Ланселот.
И тъй, тръгнал Педивер с трупа и главата на дамата и намерил кралицата при крал Артур в Уинчестър[1], та й разказал цялата истина.
— Рицарю — рекла кралицата, — това е ужасна и позорна постъпка и голямо оскърбление за честта на сър Ланселот, макар че славата му се носи из близки и далечни страни. Затуй чуй какво изкупление ти определям: направи каквато можеш носилка и отиди с трупа на тази дама при папата в Рим, та той ще ти наложи епитимия за позорните ти дела. И дето те завари нощта, втори път не замръквай, а легнеш ли си, мъртвото тяло да лежи до теб.
Заклел се той да изпълни всичко и се отправил на път. И както се разказва във френската книга, стигнал най-подир в Рим и папата му наредил да се върне при кралица Гуиневир, а дамата му била погребана в Рим по волята на папата. И от този ден насетне сър Педивер живял много добродетелно и станал свят човек и отшелник.