Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 21
Как сър Гарет, наричан също Бомен, бил представен на своята дама и как се запознали, и за любовта им
Приближила с тогаз до него лейди Лионес, облечена като принцеса, и го поздравила най-любезно, а той й отвърнал със същото. И повели двамата учтив разговор и си хвърляли мили погледи един на друг.
А сър Гарет току си мислел:
„Иисусе Христе, да беше и дамата от Гибелния замък тъй красива като тази!“
Сетне били устроени всевъзможни игри и развлечения и всички танцували и пели. И колкото повече гледал сър Гарет тази дама, толкова повече се влюбвал в нея и така изгарял от любов, че съвсем изгубил разума си. И когато мръкнало, отишли да вечерят, ала сър Гарет не могъл да хапне ни залък, защото любовта му била тъй пламенна, че не бил на себе си.
Забелязал сър Грингамор всичко това и след вечеря повикал сестра си лейди Лионес в своите покои и рекъл:
— Любезна сестро, забелязах какви погледи си разменяхте с онзи рицар и искам да знаете, че той е мъж благороден и ако можете да го накарате да остане тук, ще го приема най-сърдечно, тъй като дори вие да бяхте от по-издигнат род, той пак щеше да е достоен за вас.
— Любезни братко — рекла лейди Лионес, — не по-зле от вас виждам, че той е славен рицар и произхожда от благороден род. Въпреки това мисля да го подложа на още изпитания, макар да съм му задължена повече, отколкото на всеки друг, защото той извърши храбри дела заради мен и премина през много премеждия.
Тогаз сър Грингамор отишъл при сър Гарет и му рекъл:
— Сър, радвайте се, тъй като никога през живота си не ще имате по-добър повод, понеже тази дама, сестра ми, е завинаги ваша, доколкото честта й позволява, и знайте, че тя ви люби така силно, както вие нея, ако не и повече.
— Ако бях сигурен в това — отвърнал сър Гарет, — нямаше да има по-щастлив човек от мен.
— Кълна се в честта си — рекъл сър Грингамор. — Повярвайте на думите ми и останете тук колкото искате, понеже тази дама ще бъде с вас денем и нощем и ще ви радва както може.
— На драго сърце — рекъл сър Гарет, — тъй като съм обещал да не напускам тези земи дванайсет месеца. И сигурен съм, че през туй време крал Артур и неговите рицари ще ме намерят, защото ще ме търсят и ще ме намерят, ако съм жив.
И тогаз благородният рицар сър Гарет отишъл при лейди Лионес, която много обичал, целунал я безброй пъти и радостта им нямала граница. И тя най-горещо му обещала любовта си и рекла, че ще люби само него и никого другиго до сетния си ден. Сетне тази дама, лейди Лионес, със съгласието на брат си открила на сър Гарет цялата истина — коя е и че е същата дама, за която се сражавал, и че е господарка на Гибелния замък. И му разправила също как накарала брат си да му вземе джуджето.