Томас Малори
Смъртта на Артур (354)

Глава 13

Как сър Тристан взел доспехите на ранения рицар и как повалил сър Паломид

— Колкото до това — отвърнал сър Паломид, — не мога още да приема светото кръщение поради една клетва, която съм дал преди много години, макар че от все сърце вярвам в Иисуса Христа и непорочната му майка Мария. Ала остана мида премеря сили само в още един двубой и след туй на драго сърце ще приема кръщението си.

— Ако само този двубой ви възпира — рекъл сър Тристан, — кълна се, че няма да чакате още дълго — опазил ме Бог по моя вина да продължавате да живеете като езичник. Ей там лежи един рицар, когото вие, сър Паломид, сте ранили и повалили. Помогнете ми да сложа неговите доспехи и скоро ще ви дам възможност да изпълните клетвата си.

— Щом такова е желанието ви — рекъл сър Паломид, — тъй да бъде.

Тогава двамата отишли при рицаря, който седял на една височинка, и сър Тристан го поздравил, а другият отвърнал на поздрава му със слаб глас.

— Благородни рицарю — рекъл сър Тристан, — моля ви, кажете ми истинското си име.

— Сър — отвърнал той, — името ми е сър Галерон от Голуей и съм рицар от Кръглата маса.

— Бог ми е свидетел — рекъл сър Тристан, — твърде скърбя за раните ви, ала трябва да ви помоля да ми отстъпите доспехите си и цялото си въоръжение, тъй като нямам свои, а трябва да вляза в двубой с този рицар.

— Сър — рекъл раненият рицар, — на драго сърце ще ви ги дам. Ала предупреждавам ви, пазете се от онзи рицар, тъй като е твърде могъщ. И, сър, моля ви, кажете ми името си и името на онзи рицар, дето ме срази.

— Сър, моето име е сър Тристан Лионски, а името на рицаря, дето ви рани, е сър Паломид, брат на храбрия рицар сър Сафер, ала сър Паломид още не е покръстен.

— Уви — рекъл сър Галерон, — твърде жалко е, че такъв храбър рицар и славен воин не е покръстен.

— Бог ми е свидетел — рекъл сър Тристан, — или той мен ще убие днес, или аз него, ала преди да се разделим, сър Паломид ще бъде покръстен.

— Господарю мой сър Тристан — рекъл сър Галерон, — вашата слава и благородство са известни по всички земи и нека Бог ви пази в тази битка от позор и безчестие.

Тогава сър Тристан свалил доспехите на Галерон, който се славел като храбър рицар, извършил много бойни подвизи, и бил висок и снажен. И като останал без доспехи, сър Галерон се изправил и макар да имал рана от копие, доколкото могъл, помогнал на сър Тристан да сложи доспехите му. После сър Тристан яхнал коня си и взел в ръка копието на сър Галерон. А в туй време сър Паломид вече го чакал, готов за бой.

И тъй, връхлетели двамата един връз друг и всеки ударил противника си в средата на щита, та копието на сър Паломид се строшило, а сър Тристан повалил коня му. Тогава сър Паломид бързо скокнал на крака и изтеглил меча си. Видял това сър Тристан, слязъл от коня и го вързал за едно дърво.