Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 13
Как сър Тристан взел доспехите на ранения рицар и как повалил сър Паломид
— Колкото до това — отвърнал сър Паломид, — не мога още да приема светото кръщение поради една клетва, която съм дал преди много години, макар че от все сърце вярвам в Иисуса Христа и непорочната му майка Мария. Ала остана мида премеря сили само в още един двубой и след туй на драго сърце ще приема кръщението си.
— Ако само този двубой ви възпира — рекъл сър Тристан, — кълна се, че няма да чакате още дълго — опазил ме Бог по моя вина да продължавате да живеете като езичник. Ей там лежи един рицар, когото вие, сър Паломид, сте ранили и повалили. Помогнете ми да сложа неговите доспехи и скоро ще ви дам възможност да изпълните клетвата си.
— Щом такова е желанието ви — рекъл сър Паломид, — тъй да бъде.
Тогава двамата отишли при рицаря, който седял на една височинка, и сър Тристан го поздравил, а другият отвърнал на поздрава му със слаб глас.
— Благородни рицарю — рекъл сър Тристан, — моля ви, кажете ми истинското си име.
— Сър — отвърнал той, — името ми е сър Галерон от Голуей и съм рицар от Кръглата маса.
— Бог ми е свидетел — рекъл сър Тристан, — твърде скърбя за раните ви, ала трябва да ви помоля да ми отстъпите доспехите си и цялото си въоръжение, тъй като нямам свои, а трябва да вляза в двубой с този рицар.
— Сър — рекъл раненият рицар, — на драго сърце ще ви ги дам. Ала предупреждавам ви, пазете се от онзи рицар, тъй като е твърде могъщ. И, сър, моля ви, кажете ми името си и името на онзи рицар, дето ме срази.
— Сър, моето име е сър Тристан Лионски, а името на рицаря, дето ви рани, е сър Паломид, брат на храбрия рицар сър Сафер, ала сър Паломид още не е покръстен.
— Уви — рекъл сър Галерон, — твърде жалко е, че такъв храбър рицар и славен воин не е покръстен.
— Бог ми е свидетел — рекъл сър Тристан, — или той мен ще убие днес, или аз него, ала преди да се разделим, сър Паломид ще бъде покръстен.
— Господарю мой сър Тристан — рекъл сър Галерон, — вашата слава и благородство са известни по всички земи и нека Бог ви пази в тази битка от позор и безчестие.
Тогава сър Тристан свалил доспехите на Галерон, който се славел като храбър рицар, извършил много бойни подвизи, и бил висок и снажен. И като останал без доспехи, сър Галерон се изправил и макар да имал рана от копие, доколкото могъл, помогнал на сър Тристан да сложи доспехите му. После сър Тристан яхнал коня си и взел в ръка копието на сър Галерон. А в туй време сър Паломид вече го чакал, готов за бой.
И тъй, връхлетели двамата един връз друг и всеки ударил противника си в средата на щита, та копието на сър Паломид се строшило, а сър Тристан повалил коня му. Тогава сър Паломид бързо скокнал на крака и изтеглил меча си. Видял това сър Тристан, слязъл от коня и го вързал за едно дърво.