Томас Малори
Смъртта на Артур (59)

Глава 12

Как крал Пелинор тръгнал подир дамата и рицаря, който я отвел, как една дама го помолила за помощ и как той се сражавал за другата дама с двама рицари, като единия от тях убил с първия удар

И тъй, крал Пелинор се въоръжил, яхнал коня и препуснал с все сила след дамата, която рицарят бил отвел. И както яздел през една гора, видял край малък извор в някаква долина да седи дама, а на коленете, й лежал ранен рицар. Тогава крал Пелинор я поздравил.

И като го съгледала, тя викнала:

— В името на Христа, помогнете ми, рицарю крал Пелинор!

Ала той не искал да се бави, макар че тя не веднъж и дваж го молила за помощ, понеже горял от нетърпение да изпълни дадената му заръка. И като видяла, че крал Пелинор няма да спре, дамата отправила молитва към Бога да стори тъй, че и той да почувства такава нужда от помощ, каквато изпитвала тя самата, та да разбере мъката й, преди да умре. И сетне, както се разказва в книгата, не след дълго раненият рицар умрял и от голяма скръб дамата се пронизала с неговия меч.

Както яздел крал Пелинор през долината, срещнал един беден човек, работник.

— Не си ли видял яхнал на кон рицар да води една дама? — запитал го крал Пелинор.

— Да — отвърнал човекът, — видях този рицар и дамата с него, и тя горко плачеше. Ей там в долината отвъд хълма са разпънати два шатъра и единият от рицарите, чиито са шатрите, препречи пътя на рицаря с дамата и каза, че тя му била братовчедка и затуй нямало да позволи той да я отведе със себе си. Най-подир се стигна дотам, че трябваше да се сражават за нея, понеже единият рече, че ще я задържи насила, а другият рече, че той има право да я вземе, тъй като й е роднина и иска да я отведе при своите. Така ги и оставих да се бият. Ако пришпорите коня си, ще ги намерите още да се сражават, а дамата я пазят двама оръженосци в шатрите.

— Господ да ти помага — рекъл крал Пелинор и като препуснал в галоп, яздил, додето съгледал двата шатъра и двамата сражаващи се рицари. Влязъл в един от шатрите, видял дамата, която търсел, и рекъл:

— Любезна господарко, трябва да дойдете с мен в двора на крал Артур.

— Благородни рицарю — рекли двамата оръженосци, които я пазели, — ей онези двама рицари се сражават за тази дама. Идете там и сложете край на спора им, споразумейте се с тях и я водете тогава, където искате.

— Право казвате — рекъл крал Пелинор.

И като яхнал коня си, изпречил се между рицарите и ги попитал по каква причина се бият.

— Благородни рицарю — рекъл единият, — ще ви отговоря. Тази дама е моя близка сродница, дъщеря на леля ми, и като чух жалбите й, че този я е грабнал против волята й, влязох в двубой с него.

— Благородни рицарю — рекъл другият, чието име било Онцлак от Уентланд, — тази дама аз заслужих с воинска храброст в двора на крал Артур.

— Не говорите истината — рекъл крал Пелинор, — защото вие влязохте там ненадейно, додето празнувахме, и отвлякохте дамата, преди някой рицар да успее да се приготви за бой, и затуй съм изпратен подире ви със заръка да я заведа обратно там, а и вас също, ако единият от нас не падне в бой. Ето защо дамата ще дойде с мен или ще загина, понеже съм дал дума на крал Артур. Затова не се сражавайте повече помежду си, тъй като не ще позволя на никого от двама ви да я отведе оттук, а ако желаете да се сражавате заради нея, сражавайте се с мен и аз ще я закрилям.

— Тъй да бъде — рекли рицарите, — пригответе се, а ние ще ви нападнем с цялата си мощ.

И тъкмо когато крал Пелинор се канел да слезе от коня си и да го заведе настрана, сър Онцлак пронизал коня му с меч и рекъл:

— Сега и ти си без кон като нас.

Като видял крал Пелинор, че конят му е мъртъв, скочил бързо, изтеглил меча си, вдигнал щит и рекъл:

— Рицарю, добре си пази главата, защото здраво ще те тресна, задето уби коня ми.

И крал Пелинор го ударил с такава сила по шлема, че разцепил главата му чак до брадата и той рухнал мъртъв на земята.