Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 12
Как крал Пелинор тръгнал подир дамата и рицаря, който я отвел, как една дама го помолила за помощ и как той се сражавал за другата дама с двама рицари, като единия от тях убил с първия удар
И тъй, крал Пелинор се въоръжил, яхнал коня и препуснал с все сила след дамата, която рицарят бил отвел. И както яздел през една гора, видял край малък извор в някаква долина да седи дама, а на коленете, й лежал ранен рицар. Тогава крал Пелинор я поздравил.
И като го съгледала, тя викнала:
— В името на Христа, помогнете ми, рицарю крал Пелинор!
Ала той не искал да се бави, макар че тя не веднъж и дваж го молила за помощ, понеже горял от нетърпение да изпълни дадената му заръка. И като видяла, че крал Пелинор няма да спре, дамата отправила молитва към Бога да стори тъй, че и той да почувства такава нужда от помощ, каквато изпитвала тя самата, та да разбере мъката й, преди да умре. И сетне, както се разказва в книгата, не след дълго раненият рицар умрял и от голяма скръб дамата се пронизала с неговия меч.
Както яздел крал Пелинор през долината, срещнал един беден човек, работник.
— Не си ли видял яхнал на кон рицар да води една дама? — запитал го крал Пелинор.
— Да — отвърнал човекът, — видях този рицар и дамата с него, и тя горко плачеше. Ей там в долината отвъд хълма са разпънати два шатъра и единият от рицарите, чиито са шатрите, препречи пътя на рицаря с дамата и каза, че тя му била братовчедка и затуй нямало да позволи той да я отведе със себе си. Най-подир се стигна дотам, че трябваше да се сражават за нея, понеже единият рече, че ще я задържи насила, а другият рече, че той има право да я вземе, тъй като й е роднина и иска да я отведе при своите. Така ги и оставих да се бият. Ако пришпорите коня си, ще ги намерите още да се сражават, а дамата я пазят двама оръженосци в шатрите.
— Господ да ти помага — рекъл крал Пелинор и като препуснал в галоп, яздил, додето съгледал двата шатъра и двамата сражаващи се рицари. Влязъл в един от шатрите, видял дамата, която търсел, и рекъл:
— Любезна господарко, трябва да дойдете с мен в двора на крал Артур.
— Благородни рицарю — рекли двамата оръженосци, които я пазели, — ей онези двама рицари се сражават за тази дама. Идете там и сложете край на спора им, споразумейте се с тях и я водете тогава, където искате.
— Право казвате — рекъл крал Пелинор.
И като яхнал коня си, изпречил се между рицарите и ги попитал по каква причина се бият.
— Благородни рицарю — рекъл единият, — ще ви отговоря. Тази дама е моя близка сродница, дъщеря на леля ми, и като чух жалбите й, че този я е грабнал против волята й, влязох в двубой с него.
— Благородни рицарю — рекъл другият, чието име било Онцлак от Уентланд, — тази дама аз заслужих с воинска храброст в двора на крал Артур.
— Не говорите истината — рекъл крал Пелинор, — защото вие влязохте там ненадейно, додето празнувахме, и отвлякохте дамата, преди някой рицар да успее да се приготви за бой, и затуй съм изпратен подире ви със заръка да я заведа обратно там, а и вас също, ако единият от нас не падне в бой. Ето защо дамата ще дойде с мен или ще загина, понеже съм дал дума на крал Артур. Затова не се сражавайте повече помежду си, тъй като не ще позволя на никого от двама ви да я отведе оттук, а ако желаете да се сражавате заради нея, сражавайте се с мен и аз ще я закрилям.
— Тъй да бъде — рекли рицарите, — пригответе се, а ние ще ви нападнем с цялата си мощ.
И тъкмо когато крал Пелинор се канел да слезе от коня си и да го заведе настрана, сър Онцлак пронизал коня му с меч и рекъл:
— Сега и ти си без кон като нас.
Като видял крал Пелинор, че конят му е мъртъв, скочил бързо, изтеглил меча си, вдигнал щит и рекъл:
— Рицарю, добре си пази главата, защото здраво ще те тресна, задето уби коня ми.
И крал Пелинор го ударил с такава сила по шлема, че разцепил главата му чак до брадата и той рухнал мъртъв на земята.