Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 11

Как сър Борс разказал съня си на един сеят старец и какъв съвет получил от него

— Сега ще го оставим тук — рекъл светият старец — и ще идем да се подслоним някъде, а утре ще се върнем да отслужим опелото.

— Сър — рекъл Борс, — вие свещеник ли сте?

— Да, свещеник съм — рекъл онзи.

— Тогава, моля ви, разтълкувайте ми един сън, който видях снощи.

— Говорете — рекъл той.

И Борс започнал да му разказва за голямата птица, която видял в гората, а сетне му разправил за черната и бялата птица, за гнилото дърво и за белите цветове.

— Сър, една част ще ви обясня сега, а останалото утре. Бялата птица е една прекрасна и богата благородна дама, която отдавна ви люби и ако вие отхвърлите любовта й и не се смилите над нея, тя ще умре. А черната птица ще ви накара да я отритнете. Не от страх и не от боязън пред Бога ще я отритнете вие, а от желание да запазите непорочността си и да надвиете земното славолюбие. Ала ако я отритнете, ето какво ще ви се случи — сър Ланселот, храбрият рицар и ваш родственик, ще умре. И хората ще казват, че сте убиец и на брат си сър Лионел, и на братовчед си сър Ланселот от Езерото. Лесно можеше да го спасите и избавите вие, ала предпочетохте да спасите една девица, която с нищо не ви е близка. Затуй помислете си кое е по-голямото зло — смъртта на брат ви или това да допуснете тя да изгуби девствеността си. — Сетне го запитал: — Разбрахте ли сега смисъла на съня си, както ви го разтълкувах?

— Да, кълна се — отвърнал Борс, — разбрах и схванах всичко, що ми обяснихте и разтълкувахте за съня ми.

Тогава старецът с черните дрехи му рекъл:

— Знайте, че ще бъдете виновен, ако сър Ланселот, вашият братовчед, умре.

— Сър — рекъл Борс, — никак не бих желал да се случи това, защото уверявам ви, нищо не би ме опечалило повече от туй да стана причина за смъртта на сър Ланселот от Езерото.

— Избирайте едното или другото — рекъл светият старец.

Сетне завел Борс в една висока кула, дето намерили много рицари и дами, и дамите му рекли „добре дошъл“ и свалили доспехите му. И като останал по дрехи, донесли му мантия, подплатена с хермелин, и го загърнали с нея. И така му се радвали те и го веселили, че той забравил мъката и скръбта си и предал сърцето си на прелестите и насладите край себе си, та не мислел вече ни за брат си сър Лионел, ни за братовчед си сър Ланселот от Езерото. И ето че излязла от покоите си и дошла при него най-прекрасната дама, що бил виждал, и пременена по-богато дори от кралица Гуиневир или коя да е друга знатна дама.

— Вижте, сър Борс — рекли всички, — това е дамата, на която служим. Тя е най-богатата и най-красивата на света и ви люби повече от всеки друг рицар и не желае никой освен вас.

Като чул тези думи, сър Борс твърде се смутил. Ала тя му се поклонила и той й отвърнал с поклон. После двамата седнали и заговорили за различни неща, додето най-подир тя го помолила да бъде неин възлюбен, защото него обичала повече от всеки друг и щяла да го направи най-богат на света.

И тъй, слушал думите й Борс и изпаднал в душевен смут, защото не искал да загуби непорочността си и не знаел какво да й отговори.