Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 7
Как сър Ланселот защитил кралицата и предложил да се бие със сър Мелиагант и как сър Ланселот попаднал в клопка
— Какво става тук? — рекъл сър Ланселот.
Тогава сър Мелиагант му казал какво е открил и го завел да види постелята на кралицата.
— Кълна се — рекъл сър Ланселот, — не е ваше право и рицарската чест не позволява да вдигате завесата на това ложе, додето кралицата си почива в него. Смея да кажа, че самият мой господар крал Артур не би дръпнал завесата, когато кралицата е в постелята си, освен ако не желае да сподели ложето й. Затуй постъпката ви е недостойна и позорна.
— Не разбирам какво искате да кажете — рекъл сър Мелиагант, — ала уверен съм, един от ранените рицари е споделил ложето й тази нощ и съм готов в бой да докажа, че тя е изневерила на моя господар Артур.
— Внимавайте какво говорите — рекъл сър Ланселот, — защото, ако продължавате да твърдите това и искате да го докажете с оръжие в ръка, не ще чакате дълго.
— Господарю сър Ланселот — рекъл Мелиагант, — съветвам ви да си помислите какво правите. Защото колкото и храбър рицар да сте, а е известно, че се славите като най-храбрия рицар на света, не дръзвайте да се сражавате за неправо дело, тъй като изходът на всяка битка е в Божиите ръце.
— Колкото до това — рекъл сър Ланселот, — вярно е, че трябва да се боим от Бога. Ала ви казвам открито, че тази нощ никой от десетте ранени рицари не е споделил ложето на кралица Гуиневир, и ще залича в честен бой недостойната ви клевета.
— Ето ръкавицата ми — рекъл сър Мелиагант, — тъй като аз твърдя, че тя е изменила на моя господар крал Артур и че тази нощ един от десетте ранени рицари е споделил ложето й.
— Приемам ръкавицата ви — отвърнал сър Ланселот.
И те скрепили договора е печатите си и го предали на десетте рицари.
— Кой ден ще се сражаваме? — рекъл сър Ланселот.
— След осем дни — рекъл сър Мелиагант, — на полето край Уестминстър.
— Съгласен съм — рекъл сър Ланселот.
— А сега — рекъл сър Мелиагант, — след като ще се сражаваме в името на рицарската чест, да не замисляте в туй време някакво предателство или злодеяние спрямо мен, нито вие, нито някой друг.
— Бог ми е свидетел — рекъл сър Ланселот, — а и вие сам добре знаете, че не е в нрава ми да прибягвам до такива средства, и всеки рицар тук ще потвърди това, защото никога не съм си служил с измама и никога не съм дружил с човек, който си служи с измама.
— Тогава нека идем да се нахраним — рекъл сър Мелиагант, — а след обеда вие и кралицата, и всички други можете да се върнете в Уестминстър.
— Тъй да бъде — рекъл сър Ланселот.
После сър Мелиагант казал на сър Ланселот:
— Сър, бихте ли желали да разгледате замъка?
— На драго сърце — рекъл сър Ланселот.
И те тръгнали от едни покои в други и сър Ланселот не подозирал никаква опасност. Защото достойният и храбър мъж не се бои от коварство, понеже смята, че и другите са като него. А онзи, що е свикнал да си служи с хитрости и измама, е твърде опасен. И станало тъй, че сър Ланселот, не подозирайки никакво коварство, като вървял със сър Мелиагант, стъпил в клопка, една дъска се отворила и сър Ланселот паднал десет човешки ръста дълбоко в трап, пълен със слама. А сър Мелиагант се върнал назад и си дал вид, че не знае какво е станало с него. И когато в замъка забелязали, че сър Ланселот го няма, зачудили се къде се е дянал. А кралицата и мнозина други решили, че внезапно си е тръгнал, както имал обичай да прави. Защото сър Мелиагант начаса се сетил да скрие коня на сър Лавейн, та всички да помислят, че сър Ланселот си е тръгнал ненадейно.
И така минало времето до обед. После сър Лавейн заръчал да приготвят носилки за ранените рицари, та да пътуват с тях, и заедно с кралицата и всички нейни благородни дами и прислужници се върнал в Уестминстър. И там рицарите разказали на крал Артур как сър Мелиагант обвинил кралицата в измяна и как сър Ланселот приел ръкавицата му и рекли:
— И след осем дни двамата ще се сражават тук пред вас.
— Кълна се в главата си — рекъл крал Артур, — струва ми се, че сър Мелиагант се е заел с тежка задача. Ала кажете ми, къде е сър Ланселот?
— Сър — рекли те, — не знаем къде е, ала предполагаме, че се е отправил да търси нови приключения, както често прави, тъй като е взел коня на сър Лавейн.
— Не се грижете за него — рекъл кралят. — Ще бъде тук навреме, освен ако не е пленен някъде чрез подлост.