Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 7

Как сър Ланселот защитил кралицата и предложил да се бие със сър Мелиагант и как сър Ланселот попаднал в клопка

— Какво става тук? — рекъл сър Ланселот.

Тогава сър Мелиагант му казал какво е открил и го завел да види постелята на кралицата.

— Кълна се — рекъл сър Ланселот, — не е ваше право и рицарската чест не позволява да вдигате завесата на това ложе, додето кралицата си почива в него. Смея да кажа, че самият мой господар крал Артур не би дръпнал завесата, когато кралицата е в постелята си, освен ако не желае да сподели ложето й. Затуй постъпката ви е недостойна и позорна.

— Не разбирам какво искате да кажете — рекъл сър Мелиагант, — ала уверен съм, един от ранените рицари е споделил ложето й тази нощ и съм готов в бой да докажа, че тя е изневерила на моя господар Артур.

— Внимавайте какво говорите — рекъл сър Ланселот, — защото, ако продължавате да твърдите това и искате да го докажете с оръжие в ръка, не ще чакате дълго.

— Господарю сър Ланселот — рекъл Мелиагант, — съветвам ви да си помислите какво правите. Защото колкото и храбър рицар да сте, а е известно, че се славите като най-храбрия рицар на света, не дръзвайте да се сражавате за неправо дело, тъй като изходът на всяка битка е в Божиите ръце.

— Колкото до това — рекъл сър Ланселот, — вярно е, че трябва да се боим от Бога. Ала ви казвам открито, че тази нощ никой от десетте ранени рицари не е споделил ложето на кралица Гуиневир, и ще залича в честен бой недостойната ви клевета.

— Ето ръкавицата ми — рекъл сър Мелиагант, — тъй като аз твърдя, че тя е изменила на моя господар крал Артур и че тази нощ един от десетте ранени рицари е споделил ложето й.

— Приемам ръкавицата ви — отвърнал сър Ланселот.

И те скрепили договора е печатите си и го предали на десетте рицари.

— Кой ден ще се сражаваме? — рекъл сър Ланселот.

— След осем дни — рекъл сър Мелиагант, — на полето край Уестминстър.

— Съгласен съм — рекъл сър Ланселот.

— А сега — рекъл сър Мелиагант, — след като ще се сражаваме в името на рицарската чест, да не замисляте в туй време някакво предателство или злодеяние спрямо мен, нито вие, нито някой друг.

— Бог ми е свидетел — рекъл сър Ланселот, — а и вие сам добре знаете, че не е в нрава ми да прибягвам до такива средства, и всеки рицар тук ще потвърди това, защото никога не съм си служил с измама и никога не съм дружил с човек, който си служи с измама.

— Тогава нека идем да се нахраним — рекъл сър Мелиагант, — а след обеда вие и кралицата, и всички други можете да се върнете в Уестминстър.

— Тъй да бъде — рекъл сър Ланселот.

После сър Мелиагант казал на сър Ланселот:

— Сър, бихте ли желали да разгледате замъка?

— На драго сърце — рекъл сър Ланселот.

И те тръгнали от едни покои в други и сър Ланселот не подозирал никаква опасност. Защото достойният и храбър мъж не се бои от коварство, понеже смята, че и другите са като него. А онзи, що е свикнал да си служи с хитрости и измама, е твърде опасен. И станало тъй, че сър Ланселот, не подозирайки никакво коварство, като вървял със сър Мелиагант, стъпил в клопка, една дъска се отворила и сър Ланселот паднал десет човешки ръста дълбоко в трап, пълен със слама. А сър Мелиагант се върнал назад и си дал вид, че не знае какво е станало с него. И когато в замъка забелязали, че сър Ланселот го няма, зачудили се къде се е дянал. А кралицата и мнозина други решили, че внезапно си е тръгнал, както имал обичай да прави. Защото сър Мелиагант начаса се сетил да скрие коня на сър Лавейн, та всички да помислят, че сър Ланселот си е тръгнал ненадейно.

И така минало времето до обед. После сър Лавейн заръчал да приготвят носилки за ранените рицари, та да пътуват с тях, и заедно с кралицата и всички нейни благородни дами и прислужници се върнал в Уестминстър. И там рицарите разказали на крал Артур как сър Мелиагант обвинил кралицата в измяна и как сър Ланселот приел ръкавицата му и рекли:

— И след осем дни двамата ще се сражават тук пред вас.

— Кълна се в главата си — рекъл крал Артур, — струва ми се, че сър Мелиагант се е заел с тежка задача. Ала кажете ми, къде е сър Ланселот?

— Сър — рекли те, — не знаем къде е, ала предполагаме, че се е отправил да търси нови приключения, както често прави, тъй като е взел коня на сър Лавейн.

— Не се грижете за него — рекъл кралят. — Ще бъде тук навреме, освен ако не е пленен някъде чрез подлост.