Томас Малори
Смъртта на Артур (67)

Глава 5

Как сър Тор станал рицар на Кръглата маса и как Багдемагус възнегодувал

— А сега — рекъл крал Пелинор — ще ви предложа двама рицари, а вие ще изберете по-достойния, и те са сър Багдемагус и синът ми сър Тор. И понеже сър Тор е мой син, не бива да го хваля. Ала ако не беше тъй, бих се осмелил да кажа, че няма сред връстниците му в тукашните земи по-добър рицар от него и мъж с по-добър нрав, защото сам никога не ще извърши зло, ала и никога не ще остави злото ненаказано.

— Кълна се в живота си — рекъл Артур, — той е отличен рицар и не отстъпва по нищо на другите, които споменахте вече. Знам това добре, защото са ми известни делата му. Малко говори той, ала много върши. И не познавам друг в този двор, който, макар и по майка да е от тъй издигнат род, както вашият син е по баща, да е равен нему по храброст и сила. Затова този път ще почета него, а сър Багдемагус ще оставя за друг път.

И след като тези рицари били избрани със съгласието на васалите, написали на местата им техните имена, както ги изброихме тук, и всеки заел мястото си. Ала сър Багдемагус люто се разгневил, че високата чест била оказана на сър Тор, а не нему, затова начаса напуснал двора и заедно с оръженосеца си дълго яздил през една гора, додето накрая съгледал пред себе си кръст и като слязъл от коня си, горещо се помолил Богу. И видял в туй време оръженосецът му надпис на кръста и в него се казвало, че Багдемагус няма да се върне в двора на крал Артур, додето не победи в двубой някой от рицарите на Кръглата маса.

— Вижте, сър — рекъл оръженосецът, — тук е написано нещо за вас. Затуй ви съветвам да се върнете в двора.

— Никога не ще се върна там — отвърнал Багдемагус, — додето хората не заговорят с най-голяма почит за мен и не кажат, че съм достоен да бъда рицар на Кръглата маса.

И тъй, продължил той нататък и намерил край пътя стръкче от една свещена билка, която изобразявала Светия граал, и никой рицар не можел да намери този знак, ако не води добродетелен живот.

И тъй, сър Багдемагус дълго странствал и имал много приключения, и се случило веднъж да мине край скалата, където Девицата от езерото била затворила Мерлин под камъка, и го чул там да плаче и ридае. Решил тогаз сър Багдемагус да му помогне и опитал да отмести големия камък. И когато Мерлин разбрал, че Багдемагус е там, рекъл му да не хаби силите си, защото било напразно — никой не можел да му помогне освен тази, която го била затворила там.

Тогаз Багдемагус поел отново пътя си и преживял много приключения, и доказал след време, че е отличен рицар. И сетне се върнал в двора и станал рицар на Кръглата маса.

А на другата сутрин там дошли нови вести и последвали нови приключения.