Томас Малори
Смъртта на Артур (288)

Глава 49

За седмата битка и как сър Ланселот, преоблечен като момиче, повалил сър Динадан

Сега започва разказът за седмия ден на турнира. Излязъл на полето херцог Камбин и се срещнал в двубой със сър Аристанс, който бил храбър рицар, и тъй люто връхлетели един връз друг, че и двамата рухнали наземи с все конете. Тогаз дошъл граф Ламбал и вдигнал херцога отново на седлото. После се хвърлил в битката сър Осейс Сурлузки и повалил граф Ламбал от коня. И подир туй се започнало голямо сражение и много копия били строшени и мнозина рицари паднали сразени на земята. И кралят на Северен Уелс разменил с граф Улбанс такива яростни удари, та всички съдии мислели, че и двамата ще загинат.

В туй време кралица Гуиневир, Високородния принц и сър Ланселот подканили сър Динадан да се приготви за бой.

— Бих излязъл на полето — рекъл Динадан, — ала сигурно един от вас двамата ще дойде да се бие с мен.

— Кълна се в Бога — рекъл Високородния принц, — сам виждаш, че седим като съдии с щитовете си и винаги можеш да провериш тук ли сме, или не.

И тъй, сър Динадан яхнал коня и се сражавал отлично с много рицари. Ала като се отдалечил, сър Ланселот се преоблякъл и надянал върху доспехите си пъстра женска дреха. После сър Ланселот накарал сър Галиходин да го преведе през полето и всички се чудели коя ли е тази девица. И щом сър Динадан дошъл наблизо, сър Ланселот, както бил облечен в женски дрехи, грабнал копието на Галиходин и се втурнал насреща му.

А сър Динадан погледнал към мястото, дето оставил сър Ланселот, и видял да седи някой там с щита на Ланселот. Ала като зърнал тази девица, твърде се изплашил, че може да е самият сър Ланселот, предрешен. В туй време сър Ланселот се втурнал насреща му и го ударил с такава сила, че го повалил през задницата на коня. И с големи подигравки посрещнали сър Динадан в близката гора, съблекли го по риза, надянали му женски дрехи и го завели обратно насред полето.

Сетне известили с рог края на битката и всички рицари се разотишли и свалили доспехите си.

Тогава завели сър Динадан при тях. И когато кралицата го видяла, тъй се смяла, че паднала наземи, а също и всички други там.

— Ах, сър Ланселот — рекъл Динадан, — ти си толкоз коварен, че не мога да се опазя от теб.

Сетне по общо съгласие отредили първата награда на сър Ланселот, втората на сър Ламорак Уелски, третата на сър Паломид и четвъртата на крал Багдемагус. Така тези четирима рицари били наградени и станало голямо веселие и пищно пиршество в двора.

На сутринта кралица Гуиневир и сър Ланселот се отправили обратно при крал Артур, ала нищо не било в състояние да накара сър Ламорак да тръгне с тях.

— Обещавам ви — рекъл сър Ланселот, — че ако дойдете с нас, крал Артур не ще позволи на сър Гауейн и на братята му да ви сторят зло.

— Колкото до това — отвърнал сър Ламорак, — нямам вяра на сър Гауейн, нито пък на братята му. И трябва да знаете, сър Ланселот, че ако не обичах моя господар крал Артур тъй дълбоко, лесно бих се справил със сър Гауейн и братята му. Ала да им се доверя, туй не ще го бъде никога! Затова, моля ви, предайте почитанията ми на крал Артур и на всички рицари на Кръглата маса. И знайте също, че където и да съм, винаги ще ви служа доколкото е по силите ми, както, сър, неотдавна доказах това, когато роднините на крал Артур бяха посрамени в бой от сър Паломид.

Тогава сър Ланселот се простил със сър Ламорак и двамата плакали при раздялата.