Томас Малори
Смъртта на Артур (15)

Глава 14

Как единайсетте крале и войнството им се сражавали срещу Артур и неговото войнство и за извършените големи бойни подвизи

Тогаз крал Артур и крал Бан, и крал Борс се нахвърлили отгоре им с такава ярост, че шатрите рухнали над главите на враговете им. Ала единайсетте крале с мъжествена смелост приели боя и през тази нощ паднали убити десет хиляди храбри борци. И предстояли им още много трудности, ала те все пак имали петдесет хиляди отлични воини. Накрая започнало да се разсъмва.

— Чуйте сега съвета ми — рекъл Мерлин на тримата крале. — Нека крал Бан и крал Борс със своите десет хиляди воини да залегнат в гората наблизо скришом, без да ги усетят, още преди да се е зазорило, и да не мърдат оттам, додето вие и вашите рицари водите тук дълга битка е враговете. А като стане светло, пренесете сражението точно на пътя им, та да могат да видят цялата ви войска. Щом видят, че имате само около двайсет хиляди воини, ще съберат смелост и с радост ще ви пуснат да минете по този път.

И тогава тримата крале и всички васали рекли, че думите на Мерлин са мъдри, и направили както той ги научил.

И тъй, когато на сутринта войските се изправили една срещу друга, бойците от север много се окуражили. Тогаз Улфиус и Брастиас повели напред три хиляди воини и смело ги нападнали на пътя, и секли врага наляво и надясно с чудна сила. Щом единайсетте крале видели, че толкова малка дружина върши такива подвизи, засрамили се и яростно се хвърлили срещу тях. И скоро конят на сър Улфиус рухнал убит под краката му, ала той и без кон продължил да се бие с чудна храброст. Но херцог Юстас Камбенетски и крал Кларенс от Нортъмбърланд неспирно връхлитали отгоре му. И когато Брастиас видял какво става с другаря му, ударил херцога с копие тъй силно, че конят и ездачът грохнали на земята. Туй видял крал Кларенс, втурнал се срещу Брастиас и двамата се сблъскали с такава сила, че и коне, и ездачи паднали наземи и дълго лежали зашеметени, а краката на конете били счупени над коленете.

Тогаз в боя се намесил сенешалът сър Кей с шестима другари и се сражавал отлично. Сетне дошли единайсетте крале и скоро Грифлет бил повален заедно с коня, а после бил повален и виночерпецът Лукан заедно с коня си от крал Брандегорис, крал Идрис и крал Агуизанс. И още по-ожесточена станала битката.

Когато сър Кей видял, че Грифлет няма кон, втурнал се към крал Нантрес и го повалил, а после завел коня му при Грифлет и помогнал на другаря си да го възседне. Със същото копие сър Кей повалил крал Лот и тежко го ранил. Като видял това Краля със стоте рицари, втурнал се срещу сър Кей, повалил го, взел му коня и го дал на крал Лот, а той му рекъл: „Сполай ти!“ Когато сър Грифлет видял сър Кей и виночерпеца Лукан без коне, грабнал остро копие, дълго и яко, хвърлил се върху Пинел, храбър воин, повалил го заедно с коня, а после взел коня му и го дал на сър Кей.

Когато крал Лот видял крал Нантрес без кон, нападнал Мелот де ла Рош и го повалил заедно с коня, а после дал коня му на крал Нантрес и му помогнал да го възседне. Също и Краля със стоте рицари видял крал Идрис без кон, втурнал се срещу Гуинас де Блоа и го повалил заедно с коня му, а после дал коня му на крал Идрис и му помогнал да го възседне. А крал Лот повалил Кларенс от Дивата гора и дал коня му на херцог Юстас. И тъй, когато всички единайсет крале били отново на коне, се събрали и рекли, че ще си отмъстят за загубите, нанесени им през този ден.

В туй време с гневен лик в боя се хвърлил сър Ектор и видял Улфиус повален на земята в смъртна опасност, стъпкан под краката на конете. Тогава крал Артур като лъв се хвърлил срещу крал Краделмент от Северен Уелс и го ударил от лявата страна така, че конят и ездачът паднали. После хванал коня за юздата, завел го при Улфиус и рекъл:

— Вземи този кон, стари ми приятелю, защото много ти е нужен кон.

— Сполай ви! — рекъл Улфиус.

Сетне крал Артур извършил такива бойни подвизи, че всички се удивили. Когато Краля със стоте рицари видял крал Краделмент без кон, втурнал се срещу сър Ектор, бащата на сър Кей, който имал хубав кон, повалил го, дал коня му на краля и му помогнал да го възседне. Ала щом крал Артур видял Краделмент да язди коня на сър Ектор, разгневил се и ударил с меча си краля по шлема с такава сила, че една четвърт от шлема и щита му се отцепили, мечът се врязал в шията на коня и кралят рухнал наземи заедно с коня си. После сър Кей се сражавал със сър Морганор, сенешал на Краля със стоте рицари, повалил го и дал коня му на баща си, сър Ектор. Тогава сър Ектор връхлетял върху един рицар на име Ларданс, повалил го и завел коня му на сър Брастиас, който бил останал без кон и се намирал в голяма опасност. След това Брастиас видял виночерпеца Лукан да лежи като мъртъв под краката на конете, а сър Грифлет с все сили се мъчел да го избави, защото четиринайсет рицари едновременно нападали сър Лукан. И тогава Брастиас ударил едного по шлема с такава сила, че мечът потънал чак до зъбите му, втурнал се после към друг и го ударил така, че едната му ръка отхвръкнала на земята, сетне се хвърлил срещу трети и го ударил така, че ръката от рамото му отхвръкнала на земята. И когато Грифлет видял, че има кой да му помага, ударил един рицар по челото с такава сила, че главата и шлемът му се търколили в прахта. Тогава Грифлет взел коня на този рицар, завел го на сър Лукан и го помолил да яхне този кон и да отмъсти за получените рани. А преди това Брастиас бил посякъл един рицар и дал коня му на Грифлет.