Томас Малори
Смъртта на Артур (427)

Глава 19

Как сър Персивал и сър Борс срещнали сър Галахад и как отишли в замъка Корбин, и за други неща

И тъй, оставил той братята с божията милост, а сетне си тръгнал оттам и яздил пет дни, за да иде при Хромия крал. А през тези пет дни и Персивал странствал с него и все го разпитвал къде е бил, та той му разказал за всичките приключения, що срещнал в кралството Логрис.

И случило се, че като излезли от една вековна гора, двамата срещнали сър Борс, който яздел сам. И не е нужно да казваме, че твърде се възрадвали. Тогава той ги поздравил, а те му отвърнали любезно и с най-голяма почит. И всеки разказал приключенията си. Сетне Борс рекъл:

— Ето вече година и половина, откак не съм спал повече от десет нощи в човешко жилище, а все в диви гори и планини, ала Бог навсякъде ми беше помощ и утеха.

После яздили дълго време, додето най-подир стигнали в замъка Корбин. И като влезли през портата, крал Пелес ги познал. И голяма била радостта му, защото всички знаели, че щом са дошли те, наближил е вече краят на странстванията за благодатта на Светия граал.

Сетне Елиазар, синът на крал Пелес, донесъл счупения меч, с който Йосиф бил наранен в бедрото. Тогава Борс го хванал в ръка и се опитал да съедини отново двете половини, ала не успял. После го подал на Персивал, ала и на него не се оказало по силите да стори това.

— Сега вземете го вие — рекъл Персивал на Галахад, — защото, ако е съдено човешка ръка да извърши този подвиг, то тя трябва да е вашата.

И Галахад поел двете парчета, съединил ги и те в миг прилепнали, та по нищо не личало къде са били счупени и мечът изглеждал тъй, сякаш току-що е изкован. И когато хората от замъка видели, че е извършен подвигът с меча, дали го на Борс, защото той не можел да попадне в по-достойни ръце, тъй като Борс бил храбър рицар и славен мъж.

И малко преди мръкване мечът започнал чудно да се уголемява и да излъчва такава силна топлина, та мнозина падали на земята от ужас. И изведнъж се чул глас, който рекъл:

— Онези, що не са достойни да седят на трапезата Христова, да станат, защото сега ще бъдат нахранени неговите истински рицари.

И тогава всички излезли оттам освен крал Пелес и сина му Елиазар, които били свети люде, а също и една девица, племенница на краля. Тези трима останали в залата и тримата другари, никой друг. Ала ето че в миг влезли през вратата рицари, свалили шлемовете и доспехите си и рекли на Галахад:

— Сър, с всички сили препускахме насам, за да бъдем с вас на тази трапеза и да вкусим заедно божественото ястие.

— Добре сте дошли — рекъл той. — Ала отде идете?

И трима от тях казали, че са от Галия, други трима — от Ирландия, а останалите трима — от Дания.

И както седели тъй, четири девици изнесли от едни покои дървено ложе и на него лежал болен благороден старец със златна корона на главата. А девиците поставили ложето в средата на залата и си отишли. Тогава старецът вдигнал глава и рекъл:

— Рицарю Галахад, добре си дошъл, защото в тежките си страдания отдавна копнея да те видя тук. Сега вярвам, че Бог е отредил да настъпи краят на мъките ми и да напусна този свят, както ми бе обещано преди много време.

Тогава един глас рекъл:

— Има между вас двама, които не странстваха, за да заслужат благодатта на Светия граал. Те трябва да си идат.