Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 19
Как сър Персивал и сър Борс срещнали сър Галахад и как отишли в замъка Корбин, и за други неща
И тъй, оставил той братята с божията милост, а сетне си тръгнал оттам и яздил пет дни, за да иде при Хромия крал. А през тези пет дни и Персивал странствал с него и все го разпитвал къде е бил, та той му разказал за всичките приключения, що срещнал в кралството Логрис.
И случило се, че като излезли от една вековна гора, двамата срещнали сър Борс, който яздел сам. И не е нужно да казваме, че твърде се възрадвали. Тогава той ги поздравил, а те му отвърнали любезно и с най-голяма почит. И всеки разказал приключенията си. Сетне Борс рекъл:
— Ето вече година и половина, откак не съм спал повече от десет нощи в човешко жилище, а все в диви гори и планини, ала Бог навсякъде ми беше помощ и утеха.
После яздили дълго време, додето най-подир стигнали в замъка Корбин. И като влезли през портата, крал Пелес ги познал. И голяма била радостта му, защото всички знаели, че щом са дошли те, наближил е вече краят на странстванията за благодатта на Светия граал.
Сетне Елиазар, синът на крал Пелес, донесъл счупения меч, с който Йосиф бил наранен в бедрото. Тогава Борс го хванал в ръка и се опитал да съедини отново двете половини, ала не успял. После го подал на Персивал, ала и на него не се оказало по силите да стори това.
— Сега вземете го вие — рекъл Персивал на Галахад, — защото, ако е съдено човешка ръка да извърши този подвиг, то тя трябва да е вашата.
И Галахад поел двете парчета, съединил ги и те в миг прилепнали, та по нищо не личало къде са били счупени и мечът изглеждал тъй, сякаш току-що е изкован. И когато хората от замъка видели, че е извършен подвигът с меча, дали го на Борс, защото той не можел да попадне в по-достойни ръце, тъй като Борс бил храбър рицар и славен мъж.
И малко преди мръкване мечът започнал чудно да се уголемява и да излъчва такава силна топлина, та мнозина падали на земята от ужас. И изведнъж се чул глас, който рекъл:
— Онези, що не са достойни да седят на трапезата Христова, да станат, защото сега ще бъдат нахранени неговите истински рицари.
И тогава всички излезли оттам освен крал Пелес и сина му Елиазар, които били свети люде, а също и една девица, племенница на краля. Тези трима останали в залата и тримата другари, никой друг. Ала ето че в миг влезли през вратата рицари, свалили шлемовете и доспехите си и рекли на Галахад:
— Сър, с всички сили препускахме насам, за да бъдем с вас на тази трапеза и да вкусим заедно божественото ястие.
— Добре сте дошли — рекъл той. — Ала отде идете?
И трима от тях казали, че са от Галия, други трима — от Ирландия, а останалите трима — от Дания.
И както седели тъй, четири девици изнесли от едни покои дървено ложе и на него лежал болен благороден старец със златна корона на главата. А девиците поставили ложето в средата на залата и си отишли. Тогава старецът вдигнал глава и рекъл:
— Рицарю Галахад, добре си дошъл, защото в тежките си страдания отдавна копнея да те видя тук. Сега вярвам, че Бог е отредил да настъпи краят на мъките ми и да напусна този свят, както ми бе обещано преди много време.
Тогава един глас рекъл:
— Има между вас двама, които не странстваха, за да заслужат благодатта на Светия граал. Те трябва да си идат.