Томас Малори
Смъртта на Артур (179)

Глава 24

Как сър Тристан поискал Хубавата Изолда за крал Марк и как Тристан и Изолда пили от любовния еликсир

И ето че един ден крал Агуизанс запитал сър Тристан защо не иска обещания дар, тъй като се бил врекъл, че непременно ще му даде каквото пожелае.

— Сър — рекъл сър Тристан, — дойде време да ви кажа, затова чуйте молбата ми — искам да ми дадете дъщеря си Хубавата Изолда, ала не за мен самия, а за жена на вуйчо ми, крал Марк, защото тъй съм му обещал.

— Жалко — рекъл кралят, — всичките си владения бих дал, ала вие да се венчаете за нея.

— Сър, ако сторя това, ще се посрамя навеки на този свят, понеже ще престъпя клетвата си. Затуй, моля ви — рекъл сър Тристан, — изпълнете обещанието, което ми дадохте. И знайте, че то е да ми поверите Хубавата Изолда, та да я заведа в Корнуол и там да се венчае за вуйчо ми, крал Марк.

— Колкото за това — рекъл крал Агуизанс, — вземете я и правете с нея каквото искате. Ала помнете, че ако сте склопен сам да се ожените за нея, ще бъда по-доволен, а ако пък я дадете на вуйчо си, крал Марк, това си е ваша работа.

И тъй, накратко казано, Хубавата Изолда се приготвила да върви със сър Тристан, а лейди Брагуейн тръгнала като нейна главна придружителка заедно с много други.

И на прощаване кралицата, майка на Изолда, връчила на лейди Брагуейн, прислужницата на дъщеря й, и на Гувернал един еликсир и им наредила в деня на сватбата да дадат на крал Марк от това питие и той да пие за здравето на Хубавата Изолда.

— И тогава — рекла кралицата, — уверявам ви, че двамата ще се обичат цял живот.

И тъй, еликсирът бил поверен на лейди Брагуейн и на Гувериал.

Скоро след това сър Тристан отплавал с Хубавата Изолда. И веднъж, както седели те в каютата си, случило се, че ожаднели и съгледали златния фиал, който бил пълен с течност, прилична по цвят и вкус на старо вино.

Тогава сър Тристан взел фиала в ръка и рекъл:

— Господарко моя Изолда, ето най-хубавото питие, което някога сте пили и което вашата прислужница лейди Брагуейн и моят прислужник Гувернал са запазили за себе си.

И те се засмели и развеселили, а сетне всеки от двамата пил за здравето на другия и им се сторило, че никога не са опитвали такова сладко и вкусно питие. Ала щом питието проникнало в телата им, те се обикнали тъй силно, че любовта им нивга не ги напуснала ни в радост, ни в беда. Така се породила любовта между сър Тристан и Хубавата Изолда и тази любов живяла у тях до сетния им ден.

И тъй, продължили те плаването си, додето случайно наближили един замък, който се наричал Замъкът на сълзите, и спрели там да починат, понеже очаквали, че ще намерят добър подслон. Ала щом двамата със сър Тристан влезли в замъка, пленили ги, тъй като в този замък имало обичай, щом мине край него някой рицар с дама, да се сражава с господаря му, който се наричал Брюнор. И ако се случело Брюнор да победи, странстващият рицар и дамата му бивали убити, колкото и знатни да били. Ако ли пък странстващият рицар победял, тогава сър Брюнор и неговата дама трябвало да умрат. И този обичай бил много стар, затова замъкът се наричал Замъкът на сълзите.